Езтли го настигна бързо и тихо, след което го просна на земята и вън от съзнание с бърз саблен удар по врата. След по-малко от пет минути Роу носеше трофейното оръжие и бе прибрал патроните в джоба си. Двамата с Езтли излетяха от гаража, ревейки от смях, защото всичко това им се видя едно истинско и добро приключение.
Малко по-късно, около единайсет и половина, Роу току-що бе изгасил доскучалия му телевизор в стаята си. Той не бе толкова уморен, колкото отегчен, а когато беше отегчен, ставаше развратен. И със сигурност не искаше да чака до два часа или по-късно, когато Тифани щеше да излезе. Освен това, не искаше да започва нещо сериозно с която и да било мацка, не и докато имаше толкова възможности на една ръка разстояние.
Стаята на Роу бе на третия етаж, на другия край на къщата, над спалнята на неговите родители. Езтли, готвачката и две чистачки имаха стаи два етажа под тази спалня, в сутерена. За да улеснят връзките в къщата с площ седемстотин квадратни метра, семейство Къртли бяха инсталирали сложна интерком система между различните етажи и стаи.
Това, което бавно се зараждаше в него този ден бе придобило завършен вид и го човъркаше отвътре. Започнал да се възбужда, Роу стана от леглото, отиде до шкафа си и взе пистолета, който бе задигнал този следобед. Пробва тежестта му в едната си ръка, после и в другата, оценявайки дизайна. Беше си просто красота. Чисто нов. Около двайсет и пет сантиметра дълъг, с голям пълнител, побиращ седемнайсет патрона. Атлазеният гланц и направената специално за клиента дървена ръкохватка радваха окото на Роу. Едно оръжие, което няма как да не забележиш, влизайки в стаята.
Двайсетгодишната Линда Салседо чу тихото бръмчене на интеркома през одеялото. В първия момент дори не можа да разбере откъде идва повикването. Когато се събуди напълно, тя полежа в мрака на стаята. Искаше да разбере дали това й се бе причуло, или някой Къртли наистина се нуждаеше от нещо, макар и толкова късно през нощта. Това щеше да бъде необичайно, тъй като нейната работа да поддържа стаите лъснати от чистота й отнемаше целия ден и тя си я вършеше. Накрая почистваше трапезарията след вечерята и оттам нататък по правило времето си беше нейно. Но, разбира се, ако някой се нуждаеше от нещо по което и да е време — да зареди тоалетна хартия, да отпуши мивка, да смени крушка и прочее — тя трябваше да отиде и да се погрижи за това.
Ето, наистина, интеркомът бръмчеше, вече за втори път.
Въздъхвайки, тя отметна завивките, отиде бързо до вратата и натисна бутона за отговор.
— Да.
— Линда, здравей. Аз съм Роу. Съжалявам, че те безпокоя толкова късно.
— Не ме безпокоите. — „Не, просто си седя тука в полунощ и чакам да свърша нещо, надявайки се някой от вас да позвъни“ — помисли си с досада тя.
— Добре. Виж какво, като вземах душ, съборих шампоана и го разлях. Мисля си дали не можеш да дойдеш и да го почистиш. Не бих искал да стана и да се подхлъзна посред нощ.
— Окей — каза тя, изпускайки въздишка на умора и разочарование. „Разлял си шампоан. И не би искал да опиташ сам да го почистиш, нали? Боже опази!“ — След две минути, сър, може ли?
— Да — каза той. — Две минути е добре. Даже три. Спокойно.
— Gracias.
— De nada.30
Тя беше спала по нощница. Размисли дали да я свали и да облече обичайната работна униформа. Но това й се видя излишно усилие — нали трябваше просто да се качи и да почисти нещо разлято. Щеше да й отнеме не повече от минута. Така че тя реши просто да си метне пеньоара и да си обуе сандалите. Щеше да свърши бързо и след пет минути да се върне и отново да заспи.
Изглежда нямаше други будни в къщата. Но коридорите бяха осветени от малки нощни лампи в нишички по стените. В тяхната светлина тя изкачи три етажа, до най-горния; на площадката се обърна вляво, отиде до затворената врата на Роу в най-далечния край на коридора и леко почука.
— Влизай! — чу се отвътре.
Когато тя влезе, първо се изненада, че Роу вече бе угасил всички светлини. Вероятно отиваше към заспиване и нямаше защо да й говори отново — вече й беше казал какво има да върши.
— Би ли затворила вратата след себе си? — чу гласа му тя оттам, където трябваше да бъде леглото.
Линда направи каквото й бе казано и наоколо остана само мрак. Тя постоя в пълно мълчание, очаквайки очите й да свикнат с тъмнината и да може да отиде в банята, където Роу бе разлял шампоана.