— Освен това, Уес, аз също имам проблем.
— Какъв?
— Ако следваме всяка кола, която напуска къщата, рано или късно ще забележат и ще почнат да говорят за това. Доста вероятно е също някой от тях да има предвид и GPS-те.
— Боя се дори да мисля за шумотевицата в печата, ако това се разбере — каза Лапиър. — Играем си с огъня сега.
Аманда едва не подскочи.
— Ние със сигурност можем да оправдаем наблюдението на осъден убиец и насилник. Нали не забравяме, че Роу е такъв? Каквито и да ги върти Шийла Мареняс, това е разумна и защитима стратегия.
Лапиър също й се озъби.
— Каквито и стратегии да имаме, едва ли ще има разлика. Особено за кмета.
— Майната му на кмета — каза Аманда. — Той, както винаги, събира подкрепа за изборите по всякакъв начин.
— Добре, но ще ме извиниш, че не искам да го предизвиквам повече, отколкото съм го направила досега. Ако не играем по правилата…
— Това е по правилата — вметна спокойно Глицки. — Няма нищо незаконно да го следим или да му закачим GPS, като се има предвид, че колата е на обществено място и ние поставяме джаджата по някаква външна част, като бронята или калниците. Няма проблем с Четвъртата поправка32. Законно е. Край. Дори Федералният съд за Девети окръг ще се съгласи, колкото и да не харесва това, което правим.
Фаръл възбудено почна да чука по масата, сякаш биеше барабан.
— Такава е нашата работа, хора, съвсем проста и не бива да губим отново. Особено ако получа зелена светлина днес пред журито. Ние ще трябва веднага да се възползваме от нея. И за да стане така, трябва да знаем къде е Роу.
Той огледа хората си, събрани около масата.
— Можем ли всички да сме единни за това?
Аманда и Глицки веднага кимнаха, Фаръл се взря в Лапиър.
— Вай?
Накрая и тя стигна до решение.
— Дано поне поставят дяволски внимателно тези проклети джаджи по колата.
33.
Точно в десет Езтли се качи и намери Роу сам, седнал на масичката в стаята си. Роу пиеше кафе и закусваше с плодове и пушена шунка. Беше бос, облечен само в един сив пуловер, с който вероятно беше спал. Още не беше се бръснал, нито пък сресал косата си.
— Току-що ми се обади Лупе Гарсия — каза Езтли. — Някой му е казал, че са намерили Глория Гонсалвес.
Роу остави парчето пъпеш, което беше набол на вилицата си.
— Ти се шегуваш.
— Не. Няма майтап.
— Само за два дни?
— Казах ти, парите говорят.
— Страхотно — каза Роу. — Къде е тя?
— Момчето няма да каже, докато не види парите. И това е разумно…
— Е, тогава какво правим?
— Той е сега при Лупе.
Роу си взе парче бекон и подъвка мълчаливо, сякаш преживяше. После скочи от стола и грабна чашата си с последната глътка кафе.
— Времето е пари — каза той с победоносна усмивка, — нека да навлека някоя дреха, скоро ще бъда долу.
— Ще те чакам — каза Езтли. — Има още нещо…
— Какво?
— Сигурно няма да ти хареса, но не вземай оръжие.
Роу спря до вратата.
— Да не нося патлака? Какво ми говориш? Това нещо ми харесва.
— Знам, но едва ли ще ти хареса да е при теб, ако ни претърсят по някоя причина. Което, както видяхме, може да се случи. Баща ти и майка ти ще ме убият, ако оставя да те арестуват за такава глупост.
— Те няма да ме арестуват отново. Няма и да се опитат.
— Ако носиш пищов, няма да имат друг избор.
— Ами ти?
— Какво аз?
— Ти си носиш пушкалото, нали?
— Имам разрешително. И, разбира се, това не е същият пищов от оня ден. Другият е в моята стая, в сейфа, докато намеря начин да се отърва от него.
— Но аз си имам мой. Как си представяш, колко време ще бъда без него? Така човек се чувства гол… в лошия смисъл на думата.
Езтли въздъхна, сдържайки нервите си; търпението му се изчерпваше.
— Разбирам. Знам, че се чувстваш потиснато. Но вчера, когато турихме ръка на тази играчка, си беше просто за упражнение, забавно и поучително. И в краен случай, ти знаеш къде я държиш. Но днес нямаме нужда от такива неща. Разбрано?
— Не ми харесва, но… Е, добре.
Тъй като двамата трябваше да спрат при банката, за да изтеглят пари в брой, те се появиха при Лупе някъде чак по обяд. Вече пристигнали, минаха с колата зад гърба на вече познатия склад, където бе разположена една каравана-жилище. То стоеше някак неуместно пред гол, мрачен хълм, който някога ще да е бил открита мина. Небето бе оловносиво. Рязък ветрец духаше, когато двамата слязоха от колата, качиха се по стъпалата до предната врата на жилището и позвъниха. Отвори им една ниска и яка латиноамериканка. Тя кимна простичко за добре дошли, после ги поведе по малко коридорче покрай кухнята към другата част на ремаркето, която мъжете очевидно използваха за делови цели.
32
В Конституцията на САЩ. Гласи, че всеки гражданин е защитен от неоправдано претърсване, следене или арест. — Б.пр.