— И така — продължи Аманда. — Хайде да се върнем към началото. Какво е накарало Новио да замисли убийство? Излизането на Роу от затвора?
— Точно така — каза Глицки. — Джанис току-що е казала на Новио какво смята да предприеме. Щяла е да съсипе живота му — семейството му, кариерата му… Не се е решила достатъчно бързо наистина да го изобличи. И това колебание — може би няколко дни, седмица или повече — й е струвало живота. Защото приятелят Чъки си е мислил, че е свършен, че отива в пандиза и вероятно е бил прав. Междувременно Роу излиза от затвора и опожарява апартамента на Фелисия Нунйес. Новио знае за връзката на Дърбин със случая Роу и му идва тази блестяща идея. Да направи така, сякаш е бил Роу! И виж, като отиде, да разкъса и картините. Това е съвсем като Роу, нали? — Лицето на Глицки леко помръкна. — И да знаете, аз почти помогнах на Новио да се измъкне.
Лапиър протегна ръка през масата и докосна неговата.
— Това „почти“ е пресилено, Ейб. На твое място не бих вземала всичко толкова на сериозно. И ако приемем, че имаме случай при специални обстоятелства, което си е така, бъди спокоен за моята позиция — че Майкъл Дърбин е участвал доброволно.
Глицки кимна сдържано, помълча за малко, после кимна отново.
— Не би било неточно — каза той.
След касапницата миналия петък, редакцията на „Куриер“ беше в състояние на катаклизъм. Клиф и Тереза Къртли управляваха пряко вестника. Без тяхното присъствие в самолета нямаше пилот и Шийла Мареняс го усещаше пряко. Офис мениджърът вече беше въвлечен в битка на три фронта с отговорния редактор и директора продажби; продукцията залежаваше и слуховете за поемане на собствеността от враждебната група Макклъчи караха всекиго да се страхува.
Последните четири седмични рубрики на „гнусната“35 Мареняс бяха възхвалявали семейство Къртли и тяхното дело, както си му е редът. Покрай това, тя ковеше желязото, докато е горещо, обстрелвайки колкото може полицейското управление и окръжния прокурор за тяхното безскрупулно преследване на Роу Къртли. За нея той беше човек „който няма никаква вина, освен произхода си от добро семейство, дръзнало да се опълчи на закостенялата правозащитна система в града“, която в отговор се хващала за всеки възможен трик с буквата на закона в съгласувани усилия да отнеме гражданските права на Роу.
Със своята мрежа от информатори в Съдебната палата, от миналия понеделник тя бе разбрала, че всъщност Роу Къртли не е убиецът на Джанис Дърбин. И за нея това не бе друго, освен пряк и привидно логичен път да направи заключение, че той няма нищо общо и с останалите убийства.
Сега тя бе стигнала до средата на своята петъчна колона. В нея здраво бе подхванала анализа на убийствените деяния на Линда Салседо в имението на Къртли. Те били работа на слабо интелигентна домашна прислужница, на която й е крив светът. Оформяше се като емоционално излияние с общи приказки, от тоя род писания, в които Шийла най-много я биваше. Тя още се бореше с материала си, когато вратата на кабинета й се отвори и един мъж нахълта като повей на беснеещ ураган.
„Кой го е пуснал този мъж? Какво правят на пропуска, че не са го спрели?“ — помисли си тя. Скочи от стола си и се хвърли да застане лице в лице с него, същевременно посегна и към телефона, за да викне охраната, а в очите й проблясваше бяс заради това нахлуване в нейното творческо уединение.
— Какво, по дяволите…
В следващия момент обаче, тя го разпозна. Остави слушалката и се опря с ръце на бюрото си.
— Вие сте Майкъл Дърбин — каза сухо тя.
— Точно така. — Дърбин бе облечен в джинси и небрежно яке без ръкави и носеше голяма платнена чанта за книги през рамо. — Как сте тази сутрин?
— Добре — каза тя, — но както виждате, още пиша колоната си. Обикновено не приемам срещи, преди да си свърша работата за деня. — „Глави ще падат заради това — мислеше си Мареняс. — Кой го е пуснал тоя палячо в сградата.“ — Но след като сте тук, бих могла да ви отделя няколко минути — усмихна се тя любезно. — Какво мога да направя за вас? Желаете ли да седнете?
— Добре би било. — Той придърпа едно сгъваемо столче, опряно на бюрото й. Когато се настани, Мареняс също седна.
— Е?
Дърбин сви устни и пое въздух.
— Е, Шийла, нали мога да ви наричам така? — усмихна се той. — Забелязвам, че през последните няколко дни вие променяте досегашния си метод за изчистване на името Роу Къртли, вземайки всички факти от полицейското разследване и така нататък.
35
Непреводима игра на думи, на английски думата звучи сходно с малкото име на авторката, Шийла. — Б.пр.