— Това, което искаме да избегнем — тъкмо казваше той, — е често битуващото впечатление, че емигрантите не са под реалната закрила от органите на реда. Ние правим всичко възможно, за да закриляме живеещите тук независимо от тяхното гражданство и имиграционен статус. Ако вие сте жертва на престъпление в Сан Франциско, искам да знаете, че за нас няма значение откъде идвате и дори дали имате виза, или не. Ние сме тук, за да ви помагаме и закриляме. Ако бъдете посетени от редовни полицаи, не бива да се боите — ние нямаме нищо общо с имиграционните служби.
Тълпата, събрана в главната зала на Сентро дел Пуебло, избухна в аплодисменти. Фаръл, вдъхновен от овациите, хвърли поглед към приятелката си, която беше на първия ред. Тя също ръкопляскаше. Двамата със Саманта още не бяха решили дали новата работа на Уес е съвместима с връзката им и затова той се радваше на всеки признак, че е. През последните няколко седмици, от деня, в който Роу Къртли бе пуснат под гаранция, отношенията им бяха захладнели и нейното ръкопляскане бе някакъв вид признание; може би отбелязваше началото на затопляне между тях.
Поглеждайки към записките си, Уес продължи речта от мястото, където бе прекъснал:
— Тук в Сан Франциско приемаме много сериозно статуса си на град-убежище10 за емигрантите. А прилагането на това правило е най-важно, когато емигранти стават жертва на престъпления. Моето управление има за своя основна цел да не дискриминира по време на криминални разследвания; ние никога, повтарям никога, няма да се отнесем с вас различно, какъвто и да сте! Това просто не е заложено в принципите ни. Ако станете жертва на незаконна дейност, не се колебайте да позвъните на полицията и да се оплачете. Бъдете сигурни, че нищо лошо няма да ви се случи, независимо дали пребивавате тук законно, или не.
Последва нова вълна от аплодисменти. Ала Фаръл нямаше време да се радва на новооткритата си популярност; бе си позволил за миг да надзърне към телефона. Номерът на Глицки внезапно го изпълни с безпокойство. Ако шефът на „Убийства“ му звънеше в девет вечерта, явно беше спешно. Познаваше Глицки лично; той винаги оставяше това, което можеше да чака до сутринта. Обаждането беше спешно.
„Нещо повече — помисли си Фаръл. — Станала е някоя особено голяма поразия.“
Отвръщайки на аплодисментите с лек поклон, Фаръл благодари за вниманието и слезе от подиума. Щом излезе във фоайето, той спря за миг да събере мислите си, след което извади отново чисто новия си телефон и докосна екрана, което автоматично го свърза с началника на „Убийства“.
Глицки вдигна почти веднага и, без да се церемони с поздрави, каза направо:
— Имаш ли представа къде е Роу Къртли?
— Откъде да знам? — попита Фаръл.
— Не знаеш, така ли? Значи не си му лепнал „опашка“ или нещо от сорта?
— Разбира се, че не. Какво се е случило?
— Фелисия Нунйес беше открита мъртва тази вечер. Вероятно първо е била изнасилена, а после тялото е било изгорено. Знаеш коя е Фелисия Нунйес, нали?
— Да, разбира се.
— Трябва да приберем този пакостник Роу още сега. Днес, както и по принцип, мястото му е зад решетките.
— О? Окей значи. Нека да го направим тогава! — отвърна Фаръл. В гласа му се прокрадна нотка на сарказъм. — Имаш ли представа как точно да стане това? Открити ли са някакви улики на местопрестъплението?
— Не. Всичко там е изгоряло. Роу изобщо не ми хрумна като заподозрян до момента, в който се досетих коя точно е Фелисия Нунйес. Трябва да го закопчая още сега и да го „поразклатя“ малко.
— Не прави това, Ейб. Наистина. Всичко, което макар и отдалеч намирисва на „тормоз“, а това, което си намислил, със сигурност влиза в тази графа, ще бъде повод да ни съдят чак до по̀ догодина. Ако го арестуваш, дори и да го прибереш в участъка само за да си „поговориш“ с него, не можеш да го задържиш за повече от ден-два.
— Това са си два дена, през които няма да може да убие никой друг — отвърна Глицки.
10
В САЩ осемнайсет големи града, включително Сан Франциско, се считат за градове-убежища, където нелегалните емигранти могат да пребивават без заплаха от преследване и депортация. — Б.пр.