— И носа ще ти счупим — каза Дали и го удари с юмрук в лицето.
— Ще ви съдя! — извика Роу с дрезгав глас. — Ще ви взема значките!
— Разправяй ги на тия, на които им пука — каза Мънроу и дръпна заподозрения за лакътя. Дали го хвана от другата страна и двамата заедно го затикаха към патрулната кола. Роу не спираше да сипе обиди.
Следвайки няколко стъпки по-назад, Глицки хвърли последен поглед към отворената врата на имението, след което въздъхна и последва двамата куцащи сержанти и арестанта. Цялата сцена бе отнела по-малко от минута. Скоро към групичката се присъединиха и двамата полицаи от другата кола, които помогнаха на Дали и Мънроу да натикат Роу на задната седалка и затвориха вратата.
9.
Беше осем и половина вечерта и дъждът се бе превърнал в монотонен студен душ. Уес Фаръл гледаше пороя през прозореца на кметството.
Той не беше единственият нов човек на изборна длъжност тази година. Кейти Уест наскоро бе приключила двата си мандата като кмет и според слуховете се канеше да се премести в щатския парламент на Калифорния в Сакраменто. Нейният приемник бе четирийсет и пет годишният Лийлънд Кроуфърд, бивш адвокат и член на неправителствени организации. Встъпването в длъжност на Фаръл и Кроуфърд бе съвпаднало с промени в полицейския департамент. Дългогодишният началник на SFPD12 Франк Батисте се бе пенсионирал официално в деня преди клетвата на Фаръл и на негово място, след дълго търсене из целите Съединени щати, което сякаш нарочно бе пропуснало няколко доста обещаващи кандидати сред старшите офицери в Сан Франциско, бе назначена Вай Лапиър, четирийсет и осем годишна афроамериканка и бивш заместник-шеф на полицията във Филаделфия.
Още преди Роу да бъде откаран в болницата „Сан Франциско Дженеръл“, където той в момента бе под стража, семейство Къртли бе позвънило на Уес. Не след дълго последва обаждане от самия Кроуфърд, който викаше Уес на спешен разговор в своя изкусно украсен кабинет и, както Фаръл предполагаше, щеше да използва тази възможност да наложи своята воля и да докаже управленските си умения. Новият кмет бе висок почти метър и деветдесет. Гъстата му къдрава черна коса тъкмо бе тръгнала да посивява около слепоочията. Кроуфърд би могъл да се нарече красив или поне представителен, ако не беше твърде широката му усмивка и постоянната му битка с екземата, която загрозяваше лицето и ръцете му. За разлика от Фаръл, който бе направил своя офис възможно най-приветлив, Кроуфърд имаше неприятния навик да използва старинното си бюро като бариера между себе си и останалите. Тази вечер, обаче, явно беше решил да направи изключение. Вместо да посрещне гостите си официално, той бе седнал до сгъваема масичка за кафе, около която бяха разположени в полукръг Фаръл, Лапиър, Глицки и Аманда Дженкинс.
Кроуфърд не беше прополицейски в убежденията си — той бе известен с това, че вярва в минималната намеса на силите на реда в градските дела. Подобно на Фаръл, той бе дългогодишен член на борда на съдебните защитници и бе убеден, че полицаите и детективите от следствената служба са склонни да пренебрегват правилните процедури и да нарушават правата на заподозрените по всяко време. За него полицейският произвол беше не изключение, а по-скоро правило и обичайно ежедневие. Току-що бе получил пример в подкрепа на своята теория, и то само няколко седмици след встъпването си в длъжност, а от обаждането, което бе приел същата вечер от семейство Къртли, по всичко личеше, че се канят да обвинят него за случилото се. Кроуфърд знаеше, че немалка част от електората му чете вестника им. Беше кмет едва отскоро и нямаше намерение да се изложи на обстрел още от началото на мандата си. Затова и бе свикал тази среща.
— Значи искате да ми кажете, лейтенант, че дори имайки предвид настоящата ситуация, бихте действали отново по същия начин? — обърна се той към Глицки.
— Без колебание — отговори началникът на отдел „Убийства“. — Този мъж заплаши семейството ми. Ако е необходимо, и утре съм готов да предприема същите мерки.
Кроуфърд повиши глас:
— И утре пак ще действате по същия начин, така ли? Без разрешително? И дори след като окръжният прокурор изрично ви е казал да не правите така? Не сте уведомили нито прекия си началник, госпожа Лапиър, нито мен. Невменяем ли сте, лейтенант, или просто не можете да се контролирате?
— Извинете ме, сър — намеси се Вай Лапиър. — Но ако Роу Къртли не бе излязъл пиян от дома си и не бе нападнал моите подчинени, нищо подобно нямаше да му се случи. Лейтенантът и другите четирима просто са се видели принудени да неутрализират заплахата, а през това време аз и чиновниците от департамента вече подготвяхме необходимите документи за арест.