— Плаши ме безумно много. Даже се страхувам дали току-що не ме разпозна.
— И какво значение има?
— Нямам представа… — каза Дърбин и погледна крадешком към първите редове, където Роу все още говореше с кмета и с родителите си. Един от приставите се присъедини към групичката, очевидно с намерението да ги накара да напуснат залата, и каза нещо, което завърши с „да махнем арестантските дрехи и да попълним документите за гаранцията ти“. — Може би нищо не е станало. — Майкъл се обърна отново към Новио. — Но ако ме е забелязал отново тук, със сигурност ще последва нещо лошо.
— След всичките тези години ли? — попита Чък. — Не мисля така.
Дърбин сви рамене.
— Надявам се да се окажеш прав — отвърна той, след което въздъхна тежко. — Може би не биваше да идвам тук и да гледам този цирк. Ако наистина иска да си го върне на хората от предишното дело и ако ме е забелязал…
Новио го хвана за лакътя.
— Спокойно, Майкъл. Дори и той да е убил онази свидетелка по предишното си дело, било е, защото тя е щяла да даде показания на следващото. С теб изобщо не е същото.
— Окей. Сигурно си прав.
Защо ли наистина беше дошъл? Дърбин мислеше и не можеше да си даде отговор. Дали защото искаше да види делото си — това, за което беше жертвал толкова много — завършено? Може би наистина му беше необходимо — много искаше този безскрупулен престъпник да бъде върнат обратно в затвора и да остане там до края на дните си. Но това не се беше случило. В този миг Майкъл осъзна, че е уплашен. Страхуваше се за живота си. Не искаше Роу или никой друг от семейство Къртли да си спомнят за него.
Задните редове на залата вече бяха започнали да се изпразват. Дърбин и Новио се смесиха с тълпата. След няколко минути вече бяха в кулоарите на съдебната палата. Майкъл вече нямаше търпение да се махне, да бъде по-далеч от това място. Ала кулоарът също беше препълнен и твърде малко от хората сякаш имаха намерение да се запътят към изхода. Всички останали се бяха събрали на групички и говореха помежду си, възбудени от току-що приключилата драма. Някои от по-любопитните и амбициозните може би искаха да разменят дума-две с кмета на излизане.
Дърбин тъкмо си проправяше път към изхода, когато се озова рамо до рамо с Шийла Мареняс. Тя бе извадила диктофона си и тъкмо интервюираше някои от „случайните“ хора в залата. Майкъл тъкмо я видя и понечи да се извърне, когато тя се обърна и натика микрофона в лицето му.
— Здравейте, Шийла Мареняс от „Куриер“. Кратък коментар, сър. След това, което чухме днес за ареста на Роулънд Къртли и за начина, по който са се отнесли с него, мислите ли, че проблемът с полицейския произвол вече е станал достатъчно сериозен?
Преди дори да може да обмисли думите си, отговорът на Дърбин сякаш се изплъзна от устата му:
— Не, не мисля. Изобщо не мисля, че това е толкова сериозен проблем, за разлика от съдиите, които продължават да дават на осъдените изнасилвачи и убийци карта за излизане от затвора14.
Очевидно изненадана от отговора, понеже повечето от присъствалите на заседанието днес бяха клакьори, подкупени от семейство Къртли, Мареняс отстъпи крачка назад и огледа лицето на Дърбин изпитателно.
— Познавам ли ви отнякъде? — попита тя.
— Не мисля — отвърна той. — Сигурно бих се сетил за вас.
Тя не сваляше поглед от лицето му.
— Извинете ме — каза той. — Търся изхода.
Беззаконието напредва с малки, но сигурни стъпки.
В началото на миналата седмица, както писахме по-рано в тази рубрика, Роулънд Къртли, синът на собствениците на „Куриер“, беше пуснат под гаранция в очакване на преразглеждане на делото за престъпление, което може би е извършил, а може би не, преди цяло десетилетие. Въпреки че е обвинен в убийството на жена, с която със сигурност е имал връзка, господин Къртли наскоро беше освободен от Федералния апелативен съд на основание предразсъдъците, които подкопаваха обективността на съда по време на предишното му дело. Роулънд Къртли бе пуснат под гаранция, за да може адвокатът му да се подготви за новите предстоящи битки със съдебната система. И всичко би протекло нормално, ако не бяха прекомерните усилия от страна на департамента на полицията в Сан Франциско, в частност действията на началника на отдел „Убийства“, лейтенант Ейбрахам Глицки.
Глицки беше главният разследващ инспектор по предишното дело срещу господин Къртли и един от основните свидетели по време на съдебното заседание. Няколко дена след пускането на Роулънд под гаранция, една от свидетелките при процеса, протекъл преди повече от десет години, Фелисия Нунйес, е загинала при пожар в апартамента си. Въпреки че тази смърт още не е официално обявена за убийство, лейтенант Глицки е предприел самоволни действия, отивайки пред прага на господин Къртли, твърдейки, че целта на посещението му е да се осведоми за алибито на Роулънд по време на престъплението. В същото време, обаче, лейтенантът не е записал разговора; явно е, че визитата му не е имала никаква друга цел, освен да се окаже психически натиск върху заподозрения.
14
Препратка към играта „Монополи“, където подобна карта може да се падне като късмет на играчите. — Б.пр.