— Доста нелепо — отвърна професорът по история, след което сбърчи леко нос.
— Даже е отвъд нелепо — отбеляза Майкъл. — Разпитваше за отношенията ми с Лиза. Направо все едно си мислеше, че аз и тя сме решили да се отървем от Джанис. Исках да го удуша! — избухна Майкъл. — Откъде му хрумва, че мога да си помисля подобно нещо?
Чък се наведе напред.
— Не може да го е мислил сериозно, Майк. Просто започва разследването си. Нали знаеш, те си съставят списъци, събират доказателства… Според мен просто си запълва времето, докато излязат резултатите от аутопсията. Спокойно, нещата ще си дойдат на мястото.
Дърбин се облегна назад в беседката.
— Прав си, Чък. Така е — отвърна той, след което вдигна ръка към челото си и погледна по-младия мъж със зачервени от безсъние очи. — Просто съм толкова уморен, толкова изнервен… — в този миг погледът му се оживи.
— Нещо ти хрумна ли? — попита Чък. — Рядко виждам този светнал поглед на лекциите ми.
Дърбин му хвърли кос поглед.
— Чък, май току-що разбрах нещо. Сещаш ли се за тези проблеми, за които ти споменах? Караниците с Джанис? Сега си ги обяснявам. Мисля, че е имала любовник.
Новио замръзна на място, след което поклати глава.
— Няма начин, Майк. Не и Джанис — каза той твърдо, след което сякаш се разколеба. — Какво те кара да мислиш така?
— Просто знам.
— Но с кого?
— С един от пациентите си, поне така си мисля. — Майкъл замълча за миг, след което продължи по-уверено: — Просто се чудех кой би имал причина да стори това с нея. Няма начин да е било случайно. Някой да е минавал по улицата и да е решил ей така да изгори жилището ни, и то втория етаж… На теб не ти ли изглежда невероятно? Но ако е имала връзка с някого и е искала да я прекъсне, и той е дошъл до прага ни бесен… Сещаш се… Емоциите са пламнали. Ето, мисля си, че разбирам как е станало. Това вече е нещо, което бих могъл да кажа на Глицки, нещо, което реално може да му помогне в разследването.
Кимайки леко, Чък реши да не спори с Майкъл.
— Може би си прав — съгласи се той. — Поне е нещо, с което би могъл да започне — добави той, след което си прочисти гърлото. — Или би могъл да провери моята теория.
— Каква е тя?
Чък се поколеба за миг.
— Хм, не съм специалист по тези неща, Майк. Но си мисля нещо друго. Може би причината не е била у Джанис. Може би някой е искал да си го върне на теб.
— На мен ли? Че кой би имал такива желания? — след което, сякаш нещо му просветна. — Боже мой, Роу Къртли!
Новио се почеса по брадичката.
— Не се ли сещаш? Първата жена, която беше убита, когато го пуснаха на свобода, не беше ли изгорена по същия начин. А ти каза, че може би те е разпознал в съда миналата седмица.
— Мили боже! — каза Дърбин и вдигна ръка към устата си.
15.
— Наистина мисля, че трябва да се преместим в Ню Йорк. — Тереза Къртли хвърли поглед към мъжа си.
Беше понеделник сутрин и двамата закусваха сами в голямата трапезария. Тя посръбна малко кафе от изящната си чашка, част от оригинален Майсенски сервиз, след което посегна към висока винена чаша от планински кристал, пълна с вода „Пелегрино“ и гарнирана с резенче лимон. Ниската водна чаша със сок от грейпфрут обаче остана недокосната. В чинията й самотно жълтееха две парченца пресен ананас. Дългата маса между нея и Клиф се огъваше от купищата храна, повечето от която щеше да свърши на боклука. Или, по-точно, масата би се огънала, ако не беше от вековен английски дъб. Имаше няколко големи чинии с крок-мосю17 и хавайски тостове, купа с бъркани яйца и друга с хемендегс, наденички, бекон, пушена сьомга, франзели, английски кексчета, понички с парченца боровинка и една огромна кристална купа с плодова салата.
— Не ми харесва тук, с цялата тази завист и омраза към нас — добави тя. — Не виждам причина да не се насладим на някой истински град.
Клиф остави днешния брой на „Куриер“ настрана.
— Трудно ще управляваме бизнеса си от Ню Йорк — отвърна той. — А и не е хубаво да оставяме корените си на стари години; въпреки това, и мен честно казано Ню Йорк ме изкушава, особено след цялата тая дандания около Роу… Искрено се надявам, обаче, да го оставят на мира.
— Аз пък не мисля, че Глицки ще се откаже — отвърна Тереза сухо. — Понякога изпитвам чисто физически страх, че мога да се спъна в този човек в някой от храстите на двора ни, че ще го забележа да дебне сина ни ден и нощ…