— Сър, ще отида там, накъдето ме отведе следата — каза той сухо в слушалката. — Имайки предвид това, което ми казахте днес, може би ще ме отведе и към Роу Къртли.
— Според мен няма място за съмнение… — прекъсна го Дърбин.
— Може би не — отговори Глицки. — Но моята работа е да проверя това.
В понеделник сутрин инспекторът по палежите Арни Бекър се появи ненадейно в офиса на Глицки. Началникът на „Убийства“ тъкмо обобщаваше резултатите от разпитите на съседите. Накратко, никой не бе видял нищо подозрително около дома на Дърбин във фаталния петъчен предобед.
— Късметът на този негодник е направо феноменален — обясняваше Глицки. — Винаги, във всеки случай, с който съм се занимавал някога, все някой нещо е видял. И особено като се има предвид, че по времето, когато е започнал пожарът, децата тъкмо са излизали за училище… Естествено, никой не е забелязал лилаво спортно БМВ, но, разбира се, това не бива да ни изненадва ни най-малко.
Бекър се прокашля.
— Колко коли мислиш, че имат семейство Къртли, Ейб? Шест? Осем? Сигурен съм, че имат цял малък автопарк на свое разположение.
— Естествено — каза Глицки и почеса темето си. — Просто искам да изскочи нещо, каквото и да е… Толкова искам да излезе нещо, че чак физически го усещам.
— Е, може би ще мога да ти помогна. Имам новини.
— Думай.
— Току-що дойдох от зимника на Страут — каза Бекър. „Зимникът“ беше работното място на съдебните медици — малка пристройка зад централната сграда на полицията в Сан Франциско. Страут беше главният съдебен лекар — над осемдесетгодишен ветеран, който сякаш оставаше недосегаем от нормалните правила за пенсиониране, може би защото беше все още толкова точен и толкова обективен, че никой не искаше да рискува да го замени. — Започвам с основните неща — продължи Бекър. — Дори без резултатите от токсикологията, без съмнение става въпрос за убийство. Подезичната кост е счупена, както е, между другото, и при Нунйес. Няма съмнение, че Джанис е била удушена. Пожарът е подпален след като е била убита.
— Дотук ясно — каза Глицки.
— Определено е било палеж — обясни Арни. — Но тук имаме малка изненада. Този път огънят е започнал от кухнята и трапезарията и се е разпространил оттам. Извършителят е използвал вестници и бензин. Донесъл е бензина в двулитрова пластмасова бутилка от кока-кола, която е почти изцяло разтопена, но може да се идентифицира и още носи следи от горивото вътре.
Глицки кимна мълчаливо.
— Как е започнал пожарът при Нунйес?
— Пак с бензин, но са били посипани дрехите на жертвата.
— Там открита ли е бутилка?
— Не, но при щетите в нейния апартамент наистина би било трудно да потвърдим. Все пак не намерих нищо, а, както си спомняш, претърсих мястото изцяло.
— Точно така — каза Глицки. — Значи тази нова жертва не е била подпалена.
— Е… Била е в спалнята, която е в съседство. А апартаментът на Нунйес имаше само една стая и кухненски бокс. Там не намерихме парченца вестник. Не знам дали знаеш, но хартията е на практика най-добрия начин да се започне пожар. Може би усъвършенства техниката си… — добави колебливо Бекър.
— Арни, Джанис не е обгоряла толкова, колкото Нунйес, нали? — попита Глицки със съмнение в гласа.
— Не. Поне не толкова… Ейб, това води до другото, което открихме в дома на Дърбин.
Глицки едва не подскочи.
— Кажи ми, че си открил ДНК!
— Не, но открихме нещо друго, с което ще можем да работим — хламидия18.
— Казваш, че Джанис е имала хламидия, така ли?
Бекър кимна.
— Страут дори не е търсил подобно нещо, когато един от асистентите му е забелязал бактериите през микроскопа. Проверявали са няколко пъти — няма съмнение, че е имала.
Глицки се облегна назад и кръстоса крака.
— Когато говорих със съпруга, Майкъл, той спомена, че са имали семейни проблеми… по думите му, „сериозни, но нищо, което да бъде причина за убийство“. Сега знам какъв е бил проблемът, и може би караниците са били доста по-сериозни, отколкото той ги изкарва.