Всички тези възможни капани, обаче, отстъпиха на заден план след убийството на Джанис Дърбин. Още щом чу за станалото, Уес вече бе убеден, че Роу трябваше да бъде заключен на всяка цена, независимо за колко време. Ако можеше да убеди Голямото жури на предварителното заседание, шейсет дни щяха да бъдат доста добро начало.
„А и не е задължително да са само толкова — мислено се усмихна главният прокурор. — Все ще се намери начин. Вече знаем що за човек е Роу. Може да поискам отлагане на делото. Ще говоря и с Барето и Донахоу да видя какво ще шикалкавят те. Мисля, вече няма да могат да си защитят решението за освобождение под гаранция. Ще ги пречупя, каквото и да ми струва.“
Срещата на Фаръл с подчинените му мина доста добре. Повечето от тях, дори чиновниците и правните консултанти, бяха започнали кариерата си именно в тази сграда и бяха почти толкова фанатични и праволинейни, колкото и действащите прокурори. Събитията от последните седмици, особено двете съдебни заседания, които бяха оставили Роу на свобода, силно бяха подронили духа на хората. Предложението на Фаръл за контраатака срещу решенията на Барето и Донахоу се прие с нескрит ентусиазъм от всички. Най-накрая! Фаръл сякаш все пак имаше гръбнак; беше главен прокурор и вече започваше да се държи като такъв.
Вземаше нещата под контрол.
Нито един от старши прокурорите в отдела нямаше съмнение, че Роу е виновен, както по първоначалния случай за изнасилването и убийството на Долорес Сандовал, така и за смъртта на двете последни жертви — Фелисия Нунйес и Джанис Дърбин. Всички те бяха съгласни, че едно евентуално изправяне пред Голямото жури по обвинение в тройно убийство, предвид наличните доказателства, беше законен и целесъобразен ход и, с малко повече късмет, щеше да остави Роу зад решетките, където му беше мястото, и може би дори щеше да го прати по пътя към инжекцията20.
Денят мина незабележително, но след брифинга хората от третия етаж на Съдебната палата бяха видимо по-бодри.
„Няма смисъл да имаш армия и да не я готвиш за сражение“ — помисли си Фаръл с усмивка, след което се отпусна в стола си. Стенният часовник над вратата показваше точно пет. — „Време е да събера тежката артилерия“ — реши той и вдигна телефона.
Трябваше да научи всички нови факти около убийствата, иначе нямаше да има с какво да удари Роу пред журито. Беше му необходимо всяко късче информация, което Аманда, Глицки и останалите имаха по случая. С тази мисъл той започна да набира необходимите номера. След по-малко от половин час в офиса му, който за съжаление все още оставаше в доста импровизиран вид, непроменен от първите дни на Фаръл като главен прокурор, бяха събрани всички ключови играчи. Нямаше много място за аранжировки, затова хората насядаха както им дойде. Старият доайен на „съдебна медицина“ Джон Страут седна до Вай Лапиър на единия диван, Арни Бекър се разположи на другия, а Глицки и Аманда Дженкинс седнаха на сгъваеми столове, донесени в последния момент от отрудената Трея.
Фаръл, може би по липса на стол, а може би за да е „една глава над другите“, седна на плота на бюрото си и помоли всички да изключат мобилните си телефони. След като им благодари за бързата реакция, той пристъпи направо към същността на нещата:
— Вече на всички ни е ясно, че Роу Къртли приема пускането си на свобода като възможност да си го върне на хората, които заедно направиха възможно въдворяването му в „Сан Куентин“ преди десет години. Ейб, Аманда, вие бяхте убедени в това от самото начало. Искам да се извиня и на двама ви, че не се опълчих по-твърдо на районните съдии тогава. И двамата бяхте прави. Аз грешах. Всъщност, Ейб, за да сме честни, твоят инстинкт да го арестуваш директно след заплахата срещу Трея също беше съвършено правилен. Дори и да беше поискал разрешително, вярвам, че Нейна чест Ерин Донахоу щеше да ти откаже. И сега ситуацията не може да бъде по-ясна. Необходимо е не само да докажем вината на Роу, но и да намерим обиколен път около решенията на съда от последните две седмици. Има само един начин — трябва още сега да задвижим обвинение в тройно убийство.
Главният прокурор спря за миг, пое си дъх, след което разпери длани в жест на доверие и приятелска молба, който изглеждаше по-искрен, отколкото само преди месец-два, когато Фаръл го употребяваше в съда от другата страна на барикадата като защитник на криминално проявените. Той продължи:
20
Калифорния остава един от трийсет и седемте щати, където смъртното наказание още не е отменено. Единственият легален метод е отровна инжекция (газовата камера е отменена през 1996-а); въпреки голямата популация от затворници, осъдени на смърт, екзекуциите са сравнително редки. — Б.пр.