— Да предположим, че се съгласи. Да споменавам ли за Люис пред него?
— Да, обезателно. Кажи, че искаш да говориш с него и с Роу във връзка с Люис и с Джанис Дърбин.
— Нея не съм я чувал. Какво е станало?
— Миналия петък я откриха мъртва в опожарената й къща. Станало е точно като при Фелисия Нунйес, която, ако не си наясно, е била свидетелка по последното дело на Роу. Джанис Дърбин е била съпруга на председателя на журито, което изпрати Роу в пандиза.
— Виждам съвпадения — усмихна се Брако.
— Ей, момче, трудно може да те заблуди човек! — засмя се Глицки. — Добрата новина е, че, тъй като знаем, че Люис е бил по петите му, имаме разумно основание да поискаме среща с него и адвоката му, за да разберем какво е правил вчера. И докато го разпитваме за Люис, можем спокойно да го попитаме и за алибито му за Джанис Дърбин, ако има такова.
— Мислиш ли, че адвокатът ще е склонен да говорим?
— Почти нулев шанс. Обаче сме длъжни да опитаме, най-малкото за протокола.
— А Люис наистина ли го е следил? — попита Брако с недоверие.
— Мислиш ли, че си измислям, Дарел? — попита Глицки, след което, осъзнавайки, че може би е твърде рязък, вдигна ръка в знак на извинение. — Съжалявам. Миналата нощ не можах да заспя. Но да, имаме потвърждение, че Люис е карал зад Роу и неустановена личност поне час преди убийството. Звъннал е на Аманда Дженкинс в дванайсет и петнайсет точно когато Роу е излизал от „Тадич“.
— А след това?
— След това Роу е скочил в джипа си, заедно с неустановено лице — мъж на видима възраст около четирийсет, който е карал джипа.
— И Люис е хукнал след тях?
— Поне е казал на Аманда, че такъв му е планът. Не знаем какво е станало по-късно.
Брако помисли малко, след което кимна.
— На мен ми се струва достатъчно.
В офиса на главния прокурор имаше ден „доведи децата си на работа“21. Трея дойде късно, към девет и половина, влачейки след себе си не твърде въодушевените Зак и Рейчъл. Около петнайсет минути по-късно се появи Фаръл, който, за всеобща изненада, водеше своето куче на каишка. За радост на всички, Герт беше кротка и обичаше децата, така че нямаше твърде голяма опасност от бели. Все пак офисът на окръжния прокурор беше далеч от най-подредените си дни.
Малко преди обяд Рейчъл и Закари се занимаваха с една книжка за оцветяване на бюрото на Фаръл, под което се беше излегнала Герт. Трея и Уес имаха някои важни въпроси за обсъждане, заради които бяха излезли в чакалнята и си говореха тихо в единия ъгъл. Не след дълго, обаче, дойдоха първите посетители и двамата бяха принудени да се преместят в офиса на Трея.
Фаръл седна направо върху бюрото й.
— Колко още време ти трябва? — попита той загрижено.
— Нямам представа — отвърна тя. — Нямам намерение да оставям децата си в града при този риск. Мисля и аз да ида с тях в провинцията.
— И къде точно мислиш да идеш?
— Имам брат в Ел Ей. Първо ще идем там. Освен това бащата на Ейб има малка вила в Енсинитас, но си мисля дали все пак там не е прекалено близо… Не искам да бъдем лесни за откриване.
— А Ейб? Той какво ще прави?
Трея стисна устни.
— Той остава тук. Казва, че му трябват най-много две седмици да арестува Роу, но аз не съм толкова сигурна.
— Толкова — отвърна Фаръл. — Ако успеем да насрочим предварителното заседание дотогава. Но тази работа с Люис… Сещаш се, нали? Аманда би трябвало да води делото, но при тези обстоятелства… — Фаръл прокара ръка през косата си. — Не знам дали ще може да дойде на себе си дотогава…
— Може ти да си прокурор, нали?
— Знам, възможно е и аз да се появя в съда. — Фаръл замълча за миг. — Но междувременно… — Той хвърли поглед около себе си. — Какво да правя с подчинените си в твое отсъствие?
— Съжалявам за това, шефе. Наистина. Иска ми се да имаше някакъв друг начин, но просто не виждам какъв би могъл да бъде той. Сигурна съм, че все пак има някой, който би могъл да ме замести.
— Сигурна ли си? Имаш ли някого предвид?
Тя кръстоса ръце и поклати глава.
— Не мисля.
В стаята се възцари неловка тишина.
— Това е проблемът, Трея. Разбираш ли? Колкото повече свиквам с мисълта, че ще отсъстваш толкова дълго, толкова повече ми се струва, че това наистина ще ме постави в огромни затруднения.
21
Американска традиция — веднъж годишно в повечето учреждения служителите водят децата си на работното си място с цел да се развесели обстановката. Най-често при подобни събирания има нещо като импровизиран коктейл. — Б.пр.