22.
Повечето от репортерите в „Куриер“ работеха в общите помещения. Мареняс беше единствената, която имаше собствен офис. Бе постигнала този статус не само заради отличния си, непогрешимо индивидуален писателски стил, но и защото нейната коментарна рубрика „Нашият град“ беше всъщност най-популярната и най-четената част от целия вестник. Мареняс имаше истински журналистически нюх за новините и особено за тази част от тях, която бе конфликт под похлупак, който можеше с умела журналистическа намеса да бъде раздухан в сензационен скандал. Не пречеше също, че Мареняс беше отгледана от малка със система от убеждения, която съвпадаше с тази на нейните началници22, и защитаваше тези си виждания със страстния огън на истински вярващ човек.
В офиса на „Куриер“ тъкмо беше свършила обедната почивка; Мареняс влезе с леко закъснение в сградата, след един плодотворен обед с прессекретарката на Лийлънд Кроуфърд. Все още се чудеше как да опише в статията си първите седмици от мандата на новия кмет — наистина, той си имаше силни страни, а и беше доказал, че е верен на хората, които го подкрепят. Лийлънд заслужаваше най-добрите възможни думи. Мареняс не се притесняваше особено за своята обективност — още от много отдавна я бяха обвинили в едностранчива защита на собствените позиции, а и обективността, като цяло, беше съмнителна ценност в света на медиите. Освен това тя вече беше не само репортер — имаше си собствена рубрика, беше коментатор. Изразяването на лично мнение, нюансирането на събитията по начин, който тя сметнеше за правилен, влизаше в спецификата на официалната й длъжност.
Мареняс знаеше, че единствената практическа роля на вестниците е като инструмент за формиране на общественото мнение; те бяха най-вече средства за реализиране на политически планове чрез умовете и сърцата на масите. Лийлънд Кроуфърд бе приел доста от парите на Клиф Къртли по време на кампанията си за кмет. Сега бе още в началото на мандата си; трябваше му още време, за да овладее най-важните лостове на своя пост. Въпреки това обаче, Кроуфърд показваше недвусмислено, че не е забравил кой му маже филията с мед и масло — новият кмет имаше голям потенциал като бъдещ съюзник на семейство Къртли в политическите войни, които не стихваха в Сан Франциско. Една окуражителна статия от страна на Мареняс — и може би благосклонността на Кроуфърд щеше да бъде осигурена завинаги; според Мареняс, която имаше немалък опит, не се изискваше твърде много, за да стане кметът верен съюзник на Клиф и Тереза. Те, със сигурност, щяха да имат нужда от неговата подкрепа през следващите години.
„Как ли точно да подходя? — мислеше си Мареняс. — Може би няма да е лоша идея да сравня безупречното представяне на Кроуфърд с безумните публични изяви на Уес Фаръл и спорните му качества на главен прокурор.“
Една подобна стратегия със сигурност имаше потенциала да се превърне в сериозно оръжие.
Тъкмо когато Мареняс влезе в своя офис, стационарният телефон на бюрото й звънна. Тя вдигна слушалката, цвърчейки името си в микрофона по стандартен, заучен начин.
— Шийла, Клиф се обажда. Излезе нещо ново. Имаш ли минутка? Отлично. Слизам веднага.
Мареняс отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и извади оттам ръчно огледалце, за да се увери, че изглежда безупречно. Нямаше от какво да се притеснява — на четирийсет и три тя изглеждаше по-добре, отколкото петнайсет години по-рано. Със сигурност бе успяла да си изгради собствен стил, едновременно професионален и интелектуално издигнат за пред по-неопитните погледи. Лъвската грива от гъсти черни къдрици, която бе носила като студентка, сега беше опитомена в чупливи черни вълни, които се спускаха по раменете й. Лицето й бе по-добре поддържано от всякога — усмивката й, блеснала под черните като въглени очи, внушаваше истинност и доверие у хората, особено след успешната операция преди няколко години. Зъбният хирург бе успял не само да подмлади тази усмивка, но и да я направи по-хубава, отколкото самата природа се беше осмелила.
Мареняс остана повече от доволна от външния си вид; тя върна огледалото в чекмеджето и си позволи кратка доволна усмивка, мислейки, че ако вестникът отиде към съкращения, спокойно можеше да осигури мястото си, като съблазни Клиф, който винаги я бе намирал привлекателна. Вкусовете на самата Мареняс, обаче, вървяха в друга посока — тя по-скоро би спала с Тереза, отколкото с Клиф. От друга страна, какъв беше смисълът да съблазняваш втория човек в йерархията? Дилемата оставаше нерешена.
22
В Щатите голяма част от богатите са републиканци; републиканската партия подкрепя освобождението на богатите от данъци за хора с висок доход — намекът тук е точно за това. — Б.пр.