— Не ми е работа, знаеш — каза Хосе, загледан някъде над главата ми, докато говореше, — но на твое място не бих казал на никого за тези пари. Разбираш ли какво ти казвам?
— Да, сложи ги в джоба си — каза Голди. — Не се разхождай така, с парите в ръка. Много хора по улицата биха те убили за толкова пари в брой.
— Много хора в тази сграда — също! — каза Хосе и внезапно се разсмя.
— Ха! — възкликна Голди и също се разкикоти, после каза на испански нещо, което не разбрах.
— Cuidado63 — каза Хосе, поклащайки глава присмехулно-сериозно, както му беше обичаят, но не съумя да скрие усмивката си. — Затова не позволяват на нас двамата с Голди да работим на един етаж — каза ми той. — Гледат да ни държат разделени. Прекалено добре се забавляваме.
xix.
След като баща ми и Ксандра се появиха, събитията се задвижиха много бързо. Същата вечер, докато вечеряхме (в някакъв ресторант, посещаван предимно от туристи — бях учуден, че баща ми го е избрал), той разговаря на масата с човек от компанията, направила застраховката на майка ми — дори след всички тези години ми се иска да бях успял да чуя по-ясно какво говореха. Но в ресторанта беше шумно, а Ксандра (между дълбоките глътки бяло вино той може и да бе спрял да пие, но тя със сигурност не беше) ту се оплакваше, че не може да пуши и ми разказваше някак хаотично как се научила да се занимава с магия като ученичка в гимназията във Форт Лодърдейл — от една книга, която взела от библиотеката. („Всъщност това се нарича «Уика», то е природна религия.“) Ако разговарях с който и да било друг, щях да попитам какво точно означава да бъдеш вещица (заклинания и жертвоприношения? пакт с дявола?), но преди да попитам, тя се беше прехвърлила на друга тема, как имала възможност да продължи образованието си в колеж и съжалявала, че не го е направила („Ще ти кажа от какво се интересувах. Английска история, такива неща. Хенри Осми и Мери, кралицата на Шотландия“). Но в крайна сметка не отишла в колеж, защото била полудяла по някакъв мъж. „Полудяла“, изсъска тя, вперила в мен острите си, безцветни очи.
Така и не разбрах защо полудяването по въпросния мъж е попречило на Ксандра да учи в колеж, защото баща ми приключи разговора си по телефона. И тогава поръча (нещо, което ми се стори странно) бутилка шампанско.
— Не мога да изпия цялата проклета бутилка — каза Ксандра, която пиеше втора чаша бяло вино. — После ще ме боли глава.
— Е, ако аз не мога да пия шампанско, пий поне ти — каза баща ми и се облегна назад на стола си.
Ксандра ме посочи с глава.
— Дай на него — каза тя. — Келнер, още една чаша!
— Съжалявам — каза сервитьорът, строг италианец, който явно бе свикнал да се справя с разпасали се туристи. — Той не може да употребява алкохол, ако не е навършил осемнайсет години.
Ксандра започна да рови в чантата си. Носеше кафява рокля с презрамки, под скулите беше намазана с руж, или автобронзант, или изобщо някаква кафеникава пудра — в такава ясно очертана линия, че изпитвах желание да се пресегна и да я размажа с пръст.
— Хайде да излезем да пушим — каза тя на баща ми. После, в един застинал момент, двамата се спогледаха с неразбираеми усмивки, които ме накараха да изтръпна. После Ксандра избута назад стола си и — пускайки салфетката си върху стола — се озърна за сервитьора, каза: — О, чудесно, няма го — взе моята почти празна водна чаша и наля в нея малко шампанско.
Храната пристигна, преди те да се върнат, а междувременно аз бях успял да си налея тайно още една пълна чаша шампанско.
— Супер! — заяви Ксандра. Изглеждаше замаяна, лицето й лъщеше леко; придърпа късата си пола, промуши се покрай масата и се плъзна на мястото си, без да си направи труда да издърпа докрай стола. Разгъна с размах салфетката, постави я в скута си и придърпа към себе си тежката, яркочервена чиния с маникоти. — Изглежда страхотно!
— Моето също — отвърна баща ми, който обикновено се превземаше на тема италианска кухня и често го бях чувал да се оплаква от прекалено силния доматен вкус на потъналата в сос маринара паста — точно като онази в чинията пред него.
Докато нагъваха храната си (която вероятно бе изстинала, ако се вземеше предвид колко дълго ги нямаше), те подновиха разговора си оттам, където го бяха прекъснали отвън.