Върнах се в тялото си със силно друсване, когато колесникът докосна пистата и самолетът заподскача напред, докато се закова с писък на място.
— Иии… добре дошли в Лост Уейджес68, Невада — казваше пилотът по интеркома. — Нашето местно време в Града на греха е 11:47 сутринта.
Полуослепен от ярката светлина, сред много стъкло и всякакви светлоотразяващи повърхности, аз се влачех след баща ми и Ксандра през терминала, зашеметен от тракането и проблясъците, носещи се откъм игралните автомати, от музиката, гърмяща неуместно силно толкова рано през деня. Летището приличаше на вариант на Таймс Скуеър с размерите на мол: гигантски палми, киноекрани, на които се виждаха фойерверки и гондоли, танцьорки, певци и акробати.
Мина много време, преди вторият ми куфар да се появи на лентата. Гризейки нокти, аз се взирах в един билборд с ухилен комодски дракон, реклама за атракции в някакво казино: „Очакват ви над 2000 влечуги“. Струпалите се край лентата за багажа хора приличаха на колоритна група окъснели посетители на треторазреден нощен клуб: някои бяха изгорели от слънцето, други носеха ризи от лъскава материя, имаше и дребни, окичени с бижута азиатки с огромни черни очила със запазения знак на известни марки. Лентата се въртеше, вече почти празна и баща ми (беше ми ясно, че страшно му се пуши) бе започнал да се протяга, да крачи напред-назад и да потрива буза с кокалчетата на ръката си, както правеше, когато му се пиеше, когато куфарът най-после се появи — последен, брезентов, със защитен цвят, с червения етикет и пъстрата панделка, която майка ми бе увила около дръжката.
С една дълга крачка баща ми се хвърли към него и го грабна, преди да успея да стигна дотам.
— Крайно време беше — каза той с весело оживление и го хвърли върху количката с багажа. — Хайде, да се махаме оттук.
Излязохме с количката през плъзгащите се врати и спиращата дъха горещина се изправи пред нас като стена. На цели мили разстояние, във всички посоки, пред нас се редяха паркирани коли, покрити и притихнали. Взирах се упорито право напред — остро проблясваше хромиран метал, хоризонтът трептеше като огледало с неравна, вълнообразна повърхност — сякаш, ако погледнех назад или се поколебаех, това би накарало някой униформен служител да застане на пътя ни. Но никой не ме хвана за яката, никой не ни изкрещя да спрем. Никой дори не ни погледна.
Ярката светлина ме караше да се движа така дезориентирано, че когато баща ми спря пред един нов сребрист „Лексус“ и каза:
— Окей, ето ни и нас — аз се препънах в бордюра и едва не паднах.
— Това ваше ли е? — попитах, гледайки ту него, ту нея.
— Какво? — отвърна кокетно Ксандра, пристъпвайки тежко с платформите към предната седалка, докато баща ми отваряше колата с писукащото дистанционно. — Не ти ли харесва?
„Лексус“? Всеки ден се сблъсквах с всевъзможни неща — дребни и по-значителни, които ужасно исках да споделя с майка си, и докато стоях занемял и гледах как баща ми товари куфарите в багажника, първата ми мисъл беше „Уау, да видим какво ще стане, когато тя научи за това“. Нищо чудно, че не беше пращал пари вкъщи.
Баща ми хвърли със замах недоизпушения си „Вайсрой“.
— Окей — каза той, — качвай се.
Пустинният въздух сякаш го беше наелектризирал. В Ню Йорк бе изглеждал малко унил и невзрачен, но в трептящия от горещина въздух бялото спортно сако и тъмните очила, с които приличаше на водач на някаква секта, изглеждаха съвсем на място.
Колата потегли с натискане на копче, при това толкова тихо, че първоначално не долових движението. Плъзнахме се напред в лишено от дълбочина пространство. Толкова бях привикнал да се друсам на задните седалки на таксита, че това гладко, прохладно пътуване ме накара да се почувствам капсулиран, имаше нещо зловещо в него: кафяв пясък, убийствено ярка светлина, транс и мълчание, донесени от вятъра боклуци, веещи се по телените огради. Все още се чувствах замаян и безтегловен от хапчето, и налудничавите фасади и гигантските сгради по „Стрип“69, силното, трептящо сияние там, където дюните срещаха небето, ме караха да се чувствам така, сякаш се бяхме приземили на друга планета.
69
„Стрип“ — част от булевард „Лас Вегас“, където са съсредоточени много казина и хотели, някои от които сред най-големите на света. — Б.пр.