Но беше немислимо да отида там, докато Рийв дебнеше като котарак да се стрелна навън от дупката си. Трябваше да изчакам. За съжаление след три месеца щеше да се наложи да платя наема на сейфа; и предвид всичко станало не виждах основание да отида да го платя лично. Това, което трябваше да направя, бе просто да накарам Гриша или някой друг от момчетата да отиде да плати вместо мен в брой — бях уверен, че няма да задават никакви въпроси. Но после се бе случила втората неприятност: само преди няколко дни Гриша ме беше шокирал до крайна степен, като се промъкна в магазина, когато бях там сам и описвах седмичните продажби, отметна глава встрани като от нервен тик и каза:
— Майор, трябва да си поговорим.
— Така ли?
— Редовен ли си?
— Какво? — заради примесите на идиш и простонароден руски, допълнени от типично бруклински жаргон и думи, научени от рап-парчета, изразите на Гриша понякога не отговаряха на познатия ми английски.
Гриша изсумтя шумно.
— Май не ме разбираш правилно, шампионе. Питам дали при теб всичко е наред — дали нямаш проблеми със закона.
— Момент — казах, защото тъкмо събирах дълга колонка числа — а после вдигнах очи от калкулатора: — Я чакай, какво имаш предвид?
— Ти си ми брат, не обвинявам и не съдя. Просто искам да знам, ясно ли е?
— Защо? Какво е станало?
— Хора се навъртат около магазина, дебнат. Ти да знаеш нещо по въпроса?
— Кой? — хвърлих поглед през прозореца. — Какво? Кога е било това?
— Исках да те попитам. Не смея да отида с колата до Бъро Парк, да се видя с братовчеда Генка по една негова работа — страх ме е тези типове да не се повлекат подир мен.
— Подир теб? — аз седнах.
Гриша сви рамене.
— Става вече четири-пет пъти. Вчера, когато излизах от камиона, видях един от тях да се навърта пред магазина, но той прекоси улицата и се измъкна. С джинси — по-възрастен, спортно облечен. Генка представа няма какво става, но се подплаши, нали ти казвам, имаме си с него едни дела, та рече да попитам знаеш ли нещо за тая работа. Този човек никога не говори, само стои и чака. Питам се да не е заради твоите сделки с „шваца“159?
„Шваца“ беше Джеръм; не го бях виждал от месеци.
— Е, добре тогава. Неприятно ми е да ти го кажа, но според мен полицията души наоколо. Майк… и той забеляза. Той пък реши, че е за издръжката, която трябва да плаща. Но този човек просто си стои и не прави нищо.
— И откога продължава това?
— Кой знае? Но е поне месец. Майк вика, че е по-отдавна.
— Следващия път, когато видиш този човек, ще ми го покажеш ли?
— Може да е частен детектив.
— Защо мислиш така?
— Защото някак по ми прилича на бивше ченге. Майк мисли така… ирландците разбират от ченгета, Майк вика, че изглежда по-стар, като пенсиониран полицай може би.
Ясно — казах, спомняйки си набития мъж, когото бях забелязал през прозореца на стаята си. Впоследствие го бях виждал още четири-пет пъти — или някой, който приличаше на него, да се навърта отпред, когато магазинът беше отворен винаги когато бях заедно с Хоуби или разговарях с клиент, в моменти, неудобни да искам от него обяснение — но пък той изглеждаше толкова безвреден, със спортна блуза с качулка и високи спортни обувки, че не можех да бъда сигурен. Веднъж — тогава се бях уплашил много — видях някакъв човек, който много приличаше на него, да се мотае пред сградата, в която живееха Барбърови, но когато се загледах, си казах, че греша.
— Навърта се тук от доста време. Но ето — Гриша помълча — знаеш, иначе нямаше да кажа нищо, може и да няма нищо, но вчера…
— Е, какво стана? Казвай — настоях аз, а той потри врата си и погледна гузно встрани.
— Ами друг някакъв тип, различен. И него бях виждал да се върти около магазина. Отпред. Но вчера влезе и попита за теб, по име. А пък на вид хич не ми се понрави.
Облегнах се рязко назад на стола си. Бях се питал кога Рийв щеше да реши да се появи лично.