Всички се смееха — хлапетата, един уличен продавач, някакъв готвач с мрежа за коса на главата, който говореше по телефона си, седнал на стъпалата пред един вход. Издърпах крачола си, с което предизвиках нов изблик на смях, обърнах се, и за да се успокоя от преживяната изненада, се мушнах в първия бар, който видях — тентата беше черна с нещо червено по нея — и попитах бармана:
— Тук ли работи Катрина?
Той спря да бърше чашата.
— Катрина ли?
— Аз съм приятел на Джеръм.
— Катрина? Да нямате предвид Катя?
Хората, насядали край бара — източноевропейци — бяха замлъкнали.
— Може би, хм…
— Какво е фамилното й име?
— Ъъъ… — един тип с кожено яке се завъртя на табуретката, заставайки с лице към мен, и впери в мен поглед, достоен за Бела Лугоши162.
Барманът не откъсваше очи от мен.
— Това момиче, което търсите — за какво ви е?
— Ами аз всъщност, аз…
— Какъв е цветът на косата й?
— Ъъъ… руса? Или… всъщност… — по изражението му личеше, че всеки момент ще ме изхвърлят — а може би и по-лошо; очите ми се спряха на бейзболната бухалка зад тезгяха — сигурно съм сбъркал, оставете…
Излязох от бара и вече се бях отдалечил доста надолу по улицата, когато някой изкрещя зад мен:
— Потър!
Застинах на място и го чух как се провикна отново. После се обърнах невярващо. И докато си стоях, все още неспособен да повярвам, а потокът от минувачи течеше от двете ни страни, той се разсмя и пристъпи бързо напред, за да ме прегърне.
— Борис — заострени като стрехички черни вежди, весели черни очи. Беше по-висок, лицето му беше още по-изпито, белегът над окото му беше останал, имаше и няколко нови. — Уау.
— Ти си уау — той ме отдалечи малко от себе си, без да ме пуска. — Ха! Виж го ти! Много време мина, а?
— Аз… — бях прекалено зашеметен, за да намеря думи. — Какво правиш тук?
— А може би аз трябва да попитам — той отстъпи назад, за да ме огледа от горе до долу, после обхвана с жест улицата, като че ли тя му принадлежеше, — какво правиш ти тук? На какво дължа тази изненада?
— Какво?
— Тези дни се отбих в магазина ви! — той отметна косата от лицето си. — За да те видя!
— Значи, ти си бил?
— Че кой друг? Откъде разбра къде да ме намериш?
— Аз… — поклатих слисано глава.
— Значи не си търсил мен? — той се отдръпна учудено. — Наистина ли? Значи това е случайност? Кораби, разминаващи се в океана? Невероятно! И защо си толкова пребледнял?
— Какво?
— Изглеждаш ужасно.
— Майната ти.
— Ах — той ме прегърна през врата, — Потър, Потър! Такива тъмни сенки! — плъзна пръст под едното ми око. — Но пък хубав костюм. И… — той отпусна прегръдката си и ме перна с палец и показалец по слепоочието, — хей, все със същите очила ли си? Не си ли си купувал нови?
— Аз… — продължавах само да клатя глава.
— Какво? — той разпери ръце. — Нали не ме обвиняваш, задето се радвам да те видя?
Разсмях се. Не знаех откъде да започна.
— Защо не ми даде някакъв телефонен номер? — попитах.
— Значи не ми се сърдиш? Не си ме намразил завинаги? — Въпреки че не се усмихваше, той хапеше развеселено долната си устна. — Не искаш — той посочи с глава улицата около себе си, — нямаш намерение да се биеш с мен или нещо такова?
— Здрасти — каза една висока жена с поглед, остър като стомана, с тесни бедра в черни джинси, заставайки редом с Борис — държеше се така, че сигурно беше негова жена или приятелка.
— Прочутият Потър — каза тя, протягайки дълга бяла ръка с пръсти, целите покрити със сребърни пръстени. — Приятно ми е. Знам всичко за теб — беше малко по-висока от него, с дълга, не много гъста, права коса, високото й, елегантно, облечено в черно тяло напомняше по нещо на питон. — Аз съм Мириам.
— Мириам? Здравей! Всъщност съм Тио.
— Знам — ръката й беше студена. Забелязах син пентаграм, татуиран от вътрешната страна на китката й. — Но когато говори за теб, той винаги те нарича Потър.
— Говори за мен? Така ли? И какво казва?
Никой не ме беше наричал „Потър“ от години, но тихият й глас ми напомни една забравена дума от онези книги, които четяхме навремето, припомни ми за говора на змиите и черните магьосници: „Змийски език“.
162
Псевдоним на Бела Ференц Дежьо Блашко (1882-1956), американски актьор от унгарски произход, известен най-вече с ролята си на граф Дракула в едноименния фиш от 1931 година, както и с други значими участия във филми на ужасите. — Б.пр.