— Но защо биха отишли с нея в Ирландия? — питаше неспокойно Борис. — Какъв колекционерски пазар има там? Доколкото ми е известно, всички се опитват да изнасят разни вещи от страната, а не да ги вкарват в нея.
— Да, но Саша предполага, че картината е използвана за покриване на дълг.
— Значи въпросният тип има контакти там?
— Очевидно.
— Трудно ми е да повярвам.
— Кое, че има контакти там ли?
— Не, тази история с покриването на дълга. Този тип… изглежда така, като че ли допреди половин година е крадял тасове от автомобилни гуми по улиците.
Хорст сви едва забележимо рамене: сънлив поглед, набраздено чело.
— Кой знае. Не съм сигурен, че това е истина, но със сигурност не съм склонен да разчитам на късмета. А дали бих казал, че съм готов да ми отрежат едната ръка, ако се окаже измама? — додаде той, тръскайки лениво пепел от цигарата си на пода. — Не.
Борис се взираше намръщено в чашата с вино.
— Беше любител. Вярвай ми. Ако ти самият го беше видял, щеше да разбереш.
— Да, но обичал да рискува, така каза Саша.
— А не мислиш ли, че е възможно Саша да знае нещо повече?
— Не, мисля, че не — говореше сдържано, и донякъде сякаш на себе си. — „Почакайте и ще видим“. Само това чувам. Незадоволителен отговор. Работата е съмнителна, ако питаш мен. Но както казах, тепърва предстои да си изясним всичко докрай.
— А Саша кога ще се върне в Ню Йорк?
Сумракът в стаята ме връщаше право в детството, във Вегас, като неясен спомен за сън, съхранил се след събуждането: въздух, замъглен от цигарен дим, мръсни дрехи на пода, лицето на Борис — ту синьо, ту бяло в трепкащата светлина на телевизионния екран.
— Другата седмица. Ще ти се обадя. Тогава ще можеш и сам да поговориш с него.
— Да. Но ми се струва, че би трябвало да говорим с него двамата заедно.
— Да, и аз мисля така. И двамата ще бъдем по-съобразителни в бъдеще… можеше да не се стига до това положение… но така или иначе — допълни Хорст, който се чешеше бавно, разсеяно по врата, — нали разбираш защо не смея да го притисна прекалено.
— Това е много удобно за Саша.
— Ти явно имаш подозрения. Кажи какви са.
— Струва ми се… — Борис извърна очи към вратата.
— Да?
— Струва ми се — Борис заговори по-тихо, — че си прекалено мек с него. Да, да… — той вдигна ръце, — знам. Но — това създава много добра възможност за онзи тип да изчезне, и после — няма и следа и той няма никаква представа!
— Е, може и да е така — отвърна Хорст. Изглеждаше разсеян и сякаш някъде другаде с мислите си, като възрастен човек в стая, пълна с малки деца. — Това изнервя и мен… всички нас. Искам не по-малко от теб да си изясня всичко докрай. Макар че, откъде да знаем, неговият човек може да е бил ченге.
— Не — каза твърдо Борис. — Не беше. Не беше. Знам го.
— Е… ако трябва да бъда съвсем честен с теб, и аз не мисля така, но в цялата тази история има нещо повече, което ние все още не знаем. И все пак имам надежди — той беше извадил една дървена кутия от чекмеджето на една чертожна маса и ровеше в нея. — Господа, сигурни ли сте, че не искате малко?
Отвърнах поглед. Нямаше нещо, което да искам повече. Освен това ми се искаше да видя и онзи Коро, само че не ми се щеше да заобикалям налягалите по пода, за да го направя. Забелязах в другия край на салона още картини, подпрени на ламперията: един натюрморт, два малки пейзажа.
— Иди да поразгледаш, ако искаш. — Каза го Хорст. — Онзи Лепин170 е фалшификат. Но работите на Клаес и Берхем171 се продават, ако се интересуваш.
Борис се разсмя и се пресегна, за да вземе една от цигарите на Хорст.
— Той не играе на този пазар.
— Нима? — попита дружелюбно Хорст. — Мога да му дам добра цена за двете. Продавачът иска да се отърве от тях.
Пристъпих, за да ги огледам: натюрморт — свещ и полупразна чаша с вино.
— Клаес… или Хеда172?
— Не… Питер е. Макар че… — Хорст остави кутията настрана, после застана до мен и издърпа шнура на лампата, която висеше от тавана, окъпвайки двете картини в ярка, официална светлина — тази част… — той очерта линия с пръст, на разстояние от картината — виждаш ли, отражението на пламъка тук? и диплите, които се спускат от ръба на масата. Почти би могло да е Хеда, в някой недобър за него ден.
170
Станислас Виктор Едуар Лепин (1835-1892) — френски художник, пейзажист, рисувал много често изгледи от Сена. — Б.пр.
171
Питер Клаес (1597-1660) художник, представител на златната епоха на фламандската живопис, известен с натюрмортите си; синът му, Николаес Питерсзоон Берхем (1620-1683) става известен пейзажист. — Б.пр.
172
Вилем Клаесзоон Хеда (1593/1594 — ок. 1680/1682) виден представител на художниците, рисували трапезни натюрморти, докато Питер Клаес се ориентира по-скоро към алегории, изразяващи суетата на земния живот. — Б.пр.