Затова и реших да напиша тези страници така, както ги написах. Защото само когато встъпиш в тази междинна зона, на пъстрата граница между истината и неистината, става изобщо поносимо да съществуваш и да пишеш това.
Важно е онова, което ни учи да разговаряме със себе си; онова, което ни учи да си пеем от отчаяние. Но картината ме научи и на друго — че можем да разговаряме един с друг, прехвърляйки бариерата на времето. И аз чувствам, че има нещо много сериозно, много важно, което трябва да ти кажа, мой несъществуващи читателю, и чувствам, че трябва да ти го кажа така настоятелно, както ако стоях в стаята пред теб. Че животът — каквито и други качества да има — е кратък. Че съдбата е жестока, но може би не е произволна. Че Природата (с което искам да кажа Смъртта) винаги побеждава, но това не означава, че трябва да се преклоним, да коленичим пред нея. Че дори ако невинаги сме щастливи, че сме тук, нашата задача е да се потопим в живота така или иначе; да газим право напред, напряко през тази помийна яма, с отворени очи и открити сърца. И когато умираме, когато се издигаме над материалното и когато потъваме отново, позорно, в материалното, за нас е гордост и привилегия да обичаме онова, което смъртта не може да докосне. Защото, макар че забвението и злополучията са преследвали тази картина през вековете — по същия начин я е следвала и любовта. И доколкото тя е безсмъртна (а тя е безсмъртна), аз имам един мъничък, светъл, непроменим дял в това безсмъртие. И аз добавям своята любов към историята на хората, които са обичали красивите неща, които са ги търсили, които са ги спасявали от огъня, издирвали са ги, когато са изчезнели, опитвали са се да ги съхранят и да ги спасят, предавайки ги буквално от ръка на ръка, и сияйната им песен се издига над разрухата на времето и достига до нови и нови поколения любители на красотата.
Изказвам благодарности на:
Робърт Амърлаан, Иван Набоков, Сам Пейс, Нийл Гума. Не бих успяла да напиша този роман без които и да било от вас. Благодаря и на редактора си Макъл Пит; на литературните ми агенти Аманда Ърбън и Джил Колридж; както и на Уейн Фърман, Дейвид Смит и Джей Барксдейл от Нюйоркската градска библиотека.
Трябва да благодаря и на Мишел Ейели, Ханан ал Шайх, Моли Атлас, Кейт Бърнхаймър, Ричард Безуик, Пол Богаардс, Полин Бонфоа, Скай Кембъл, Кевин Карти, Алфред Кавалеро, Роуън Коуп, Саймън Костин, Сиак де Джонг, Дорис Дей, Алис Дойл, Мат Дубов, Грета Едуардс-Антъни, Филип Фено, Една Голдинг, Алан Гума, Матю Гума, Марк Харингтън, Дърк Джонсън, Кара Джоунс, Джеймс Лорд, Бьорн Линъл, Луси Лък, Луиз Макглоин, Джей Макинърни, Малкълм Мабри, Виктория Матсуи, Хоуп Мел, Антонио Монда, Клер Нозиер, Ан Пачет, Джанин Пеплър, Александра Прингъл, Ребека Куинлан, Том Куинлан, Ив Рабиновиц, Мариуш Радиески, Питър Рейдън, Георг Ройхлайн, Лора Робинсън, Трейси Роу, Джо Росада, Райнер Шмид, Елизабет Зелиг, Сюзан дьо Соасон, Джордж Шиншанг, Джоуди Шийлдс, Луис Зилбърт, Дженифър Смит, Маги Сутард, Даниъл Старър, Синтия Старки, Хектор Телоу, Мери Тондорф-Дик, Робин Тъкър, Карл Ван Дивендър, Пол ван ден Лек, Ариаан ван Нимвеген, Леланд Вайсингер, Джуди Улямс, Джейн Яфе Кемп, както и на персонала на хотел „Амбасад“ и на бившия хотел „Хелмсли Карлтън Хаус“.