— Това ужасно ме тормози — каза той. Косата му беше вързана, за да не пада по лицето му; очилата му висяха на верижка на шията. Под черната работна престилка, която бе свалил и окачил на една кука, носеше стари кадифени панталони с петна от восък и разтворител, и излиняла от пране памучна риза с навити над лактите ръкави. — Маргарет казва, че плакала три часа без прекъсване след разговора ни по телефона в неделя.
— Но защо просто да не се върне?
— Честно казано, иска ми се да знаех как да променя нещата към по-добро — каза Хоуби. Така, както седеше, мрачен, но с вид на човек, който си разбира от работата, с отпусната на масата възлеста бяла ръка, нещо в стойката му ми напомняше на кротък товарен кон, или може би на работник в кръчмата в края на дълъг ден. — Мина ми през ума да се кача на самолета и да отида да я видя, но Маргарет не иска. Казва, че тя нямало да свикне истински с новото място, ако аз се въртя около нея.
— Струва ми се, че въпреки това трябва да отидете.
Хоуби повдигна вежди.
— Маргарет е наела терапевт — много прочут, доколкото разбирам, който използва коне в лечението на деца с тежки травми. Да, Пипа наистина обича животни, но дори да беше напълно здрава, надали ще иска постоянно да бъде на открито и да язди. По-голямата част от живота си е прекарала, заета с уроци по музика и в зали за репетиции. Маргарет говори много ентусиазирано за музикалната програма на тяхната църква, но един любителски детски хор трудно би привлякъл вниманието на Пипа.
Побутнах настрана чинията, остъргана до блясък.
— А защо Пипа не я познава отпреди? — попитах плахо и когато той не отговори, допълних: — Нещо свързано с пари ли е?
— Не съвсем. Или може би… да, прав си. Парите винаги имат някаква роля. Разбираш ли — той се приведе напред, подпрял големите си, изразителни ръце на масата, — бащата на Уелти имаше три деца. Уелти, Маргарет, и майката на Пипа, Джулиет. И трите от различни жени.
— О!
— Уелти беше най-големият. Искам да кажа… човек би си казал — първороден син, нали така? Но се разболял от туберкулоза на гръбначния стълб на шестгодишна възраст, когато родителите му били в Асуан — бавачката не преценила колко тежко е състоянието му, и го отвели в болница прекалено късно — бил много умно момче, доколкото съм чувал, а и представителен, но старият господин Блакуел не понасял прояви на слабост и болнавост. Отпратил го в Америка да живее при роднини, и практически дори не си спомнял за него.
— Това е ужасно — казах, шокиран от несправедливостта на чутото.
— Да. Искам да кажа… Маргарет би представила нещата по съвсем различен начин, разбира се, но той е бил суров човек бащата на Уелти. Така или иначе, когато семейство Блакуел били пропъдени от Кайро… „пропъдени“ може би не е най-точната дума… Когато Насър дошъл на власт, всички чужденци трябвало да напуснат Египет — бащата на Уелти се занимавал с петрол, но за негов късмет имал собственост и капитали и другаде. Защото на чужденците не било позволено да изнасят пари и други ценности при напускане на страната.
— Тъй или иначе… — той се пресегна за нова цигара. — Малко се отклоних. Работата е там, че Уелти почти не познаваше Маргарет, която е с цели дванайсет години по-млада от него. Майката на Маргарет беше от Тексас, богата наследница, с много собствени средства. Това е бил последният и най-дълъг брак на господин Блакуел — според Маргарет голямата му любов. Били прочута двойка в Хюстън — много пиене, чартърни полети, сафари в Африка — бащата на Уелти обичал Африка, дори след като бил принуден да напусне Кайро, винаги се връщал там.
— Тъй или иначе… — кибритената клечка припламна и той се закашля, издишвайки облак дим. — За баща им Маргарет била неговата принцеса, зеницата на окото му, такива неща. Но независимо от всичко, по време на брака си той не преставал да кръшка — с момичета от гардеробите в ресторантите и театрите, с келнерки, с дъщерите на техни приятели — и веднъж, когато бил вече шейсетгодишен, едно от тези момичета забременяло от него и родило бебе, наследило цвета на косата му. И това бебе било майката на Пипа.
Мълчах. Когато бях във втори клас, имаше голям скандал (чието развитие бе ежедневно документирано по страниците на „Ню Йорк Поуст“), когато на бащата на един от съучениците ми му се роди дете, но не от майката на Илай, в резултат на което много от майките застанаха на едната или на другата страна и престанаха да си говорят, когато чакаха следобед пред училище да ни приберат.
— По това време Маргарет била в колеж, във Васар45 — каза Хоуби с усилие. Макар че разговаряше с мен като с възрастен (което ми беше приятно), темата очевидно го притесняваше. — Доколкото знам, не разговаряла с баща си в продължение на две години. Старият господин Блакуел се опитал да се откупи от фризьорката, но стиснатостта му надделяла, стиснатост, която проявявал най-малкото по отношение на зависимите от него хора. Затова, нали разбираш, Маргарет… Маргарет и майката на Пипа не са се срещали дори, освен в съдилищата, и то когато Джулиет е била практически все още бебе. Бащата на Уелти намразил дотолкова фризьорката, че постановил категорично в завещанието си те двете с Джулиет да не получат нито цент с изключение на мизерната издръжка, постановена от закона. Но Уелти… — Хоуби изгаси цигарата си, — старият господин Блакуел поразмислил по отношение на Уелти и проявил справедливост към него в завещанието си. И по време на всички тези юридически спорове, които продължили с години, Уелти започнал да приема все по-тежко начина, по който бебето било отхвърлено и пренебрегнато. Майката на Джулиет не я искала; нито един от роднините на майката не я искал; старият господин Блакуел със сигурност никога не я бил искал, а Маргарет и майка й, ако трябва да бъдем честни, щели да бъдат доволни да я видят на улицата. А междувременно фризьорката оставяла Джулиет сама в жилището им, когато тя отивала на работа… откъдето и да го погледнеш, лоша работа.
45
Колеж в Покипси, щата Ню Йорк, основан през 1861 г. от Матю Васар, първоначално като девически: едно от най-елитните учебни заведения в страната. — Б.пр.