Без да се замислям, седнах на стола на господин Барбър и започнах да преглеждам трудно разбираемия текст, търсейки други споменавания на моята картина (вече бях започнал да мисля за нея като за моя; мисълта се бе промъкнала в главата ми така естествено, сякаш бях притежавал картината цял живот).
Въпроси от сферата на международното право възникват в случаи на културен тероризъм с такива мащаби, който хвърли в ужас както финансовия свят, така и културната общественост. „Невъзможно е да се оцени с цифри загубата на дори един от тези шедьоври“, заяви Мъри Туичъл, анализатор на застрахователни рискове от Лондон. „Освен дванайсетте изчезнали картини, за които се предполага, че са унищожени, други 27 са пострадали много тежко, макар че, разбира се, реставрацията им е осъществима.“ В един безплоден според мнозина жест, базата данни за изчезнали произведения на изкуството…
Статията продължаваше на следващата страница; но точно в този момент госпожа Барбър влезе в стаята и се наложи да оставя вестника.
— Тио — каза тя, — искам да ти предложа нещо.
— Да? — попитах предпазливо.
— Искаш ли да дойдеш с нас в Мейн през лятото?
Обзелото ме ликуване ме накара да занемея за миг.
— Да! — казах после. — Уау! Ще бъде чудесно!
Дори тя не можа да потисне една лека усмивка.
— Е — каза тя, — Чанс със сигурност ще се радва да те впрегне в работа по яхтата. Доколкото разбирам, тази година ще потеглим малко по-рано — всъщност Чанс ще тръгне по-рано с децата. Аз ще остана в града, за да свърша някои неща, но ще дойда при вас след седмица-две.
Бях толкова щастлив, че изобщо не знаех какво да кажа.
— Ще видим дали ще се чувстваш добре на вода — може да ти хареса повече, отколкото на Анди. Нека поне се надяваме, че ще е така.
— Мислиш си, че ще е голямо забавление — каза мрачно Анди, когато изтичах (тичах, не вървях) обратно в нашата спалня, за да му съобщя добрата новина. — Но не е така. Ще намразиш тези неща.
Въпреки всичко ми беше ясно, че му е много приятно. И тази вечер — преди да си легнем — той седна с мен на ръба на долното легло, за да обсъдим какви книги да вземем, какви игри, както и да ми опише симптомите на морската болест, за да успявам, когато поискам, да се измъкна от задължението да помагам на палубата.
xv.
Тези две новини — и двете добри — ме накараха да се чувствам отпаднал и зашеметен от облекчение. Ако моята картина бе унищожена — ако това беше официалната версия, то значи аз разполагах с предостатъчно време, за да реша какво да правя по-нататък. По силата на същото вълшебство поканата на госпожа Барбър сякаш надхвърляше границите на лятото и стигаше надалеч, към хоризонта, сякаш целият Атлантически океан се простираше между мен и дядо Декър; промяната беше главозамайваща, и аз не можех да не ликувам заради дарената ми отсрочка. Знаех, че трябва да дам картината или на Хоуби, или на госпожа Барбър, и да разчитам на тяхната добронамереност, да им разкажа всичко, да ги помоля за помощ — с една потискащо трезвомислеща частица от съзнанието си разбирах, че ще съжалявам, ако не го направя, но бях прекалено зает с плаването и Мейн, за да се занимавам с каквото и да било друго; и дори започвах да си мисля, че би било хитър ход да задържа още известно време картината, като своеобразна застраховка за предстоящите три години, предпазваща ме от опасността да живея с дядо Декър и Дороти. Показателно за удивителната ми наивност е това, че дори вярвах, че ще успея да продам картината, ако се наложеше. И така, аз си мълчах, разглеждах морски карти и маршрути с господин Барбър, и се съгласих да отида с госпожа Барбър до „Брукс Брадърс“51, за да ми купи яхтени мокасини и няколко леки памучни пуловера, които да нося вечер, когато станеше хладно. И не казах нищо.
xvi.
— Прекалявах с образованието, това ми беше проблемът — каза Хоуби. — Или поне така мислеше баща ми.
Бях с него в работилницата и му помагах да сортира безброй парчета черешов фурнир, някои по-червеникави, други по-кафяви, всички част от старинни мебели, за да намерим точния оттенък, необходим за кръпка на кутията на високия стоящ часовник, по който той работеше.
51
„Брукс Брадърс“ — най-старата верига магазини за мъжко облекло в Ню Йорк (междувременно предлагаща вече и дамско, и детско облекло), с централа на Медисън Авеню. — Б.пр.