Когато тримата пътници стигнаха пред вратите на Средец, беше вече месец тревен17.
Като минаха по улиците на тоя град, Симеон Илица, който яздеше веднага след Самуила, каза:
— Тук людете живеят безгрижно. Така изглежда.
Самуил кимна мълчаливо. Той също виждаше, че людете вървяха по улиците със спокойни лица, та се чуваха често и смехове, и весели провиквания. Забеляза той, че не се виждаха никакви войници между тях. Радой, на два разтега след господаря си, подхвърляше от своя измьршавял кон заядливи думи към минувачите:
— Гледай как ме е зяпнал… Я пък тоя как се ки-кипри!…
Людете тук отдавна не бяха виждали война и чуждо нашествие, но не беше само това.
Когато Самуил Мокри приближи високите порти ня комитския дом, който сега беше дом и на родния му брат, искаше да влезе направо в двора с коня си, както бе влизал много пъти преди това, но двама стражи му препречиха пътя с копията си. Самуил каза да съобщят на Арона, че стои пред вратата му, ала трябваше да почака доста време, докато изтича от големия дом един слуга и нареди на стражите да пуснат тримата конници в двора. Като влезе в господарския дом, следван от Симеона Илица, друг един слуга ги поведе към банята, за да се окъпят и преоблекат; дадоха им хубави дрехи и Самуиловите бяха с войводски знаци. После ги поведоха към една малка трапезария и им сложиха да ядат. Времето за обед бе минало и казаха на Самуила, че господарите са на следобедна почивка. Самуил приемаше всичко това търпеливо, но в сърцето му се набираше гняв. Приеха го, окъпаха го, облякоха го, дадоха му храна, но никой от господарите не излизаше да го посрещне.
Когато двамата мъже привършиха късния си обед, в малката трапезария влезе Арон. И това беше, види се, наредено да стане тъкмо така. Той беше облечен в разкошни ромейски дрехи със златен обръч на главата. Щом стъпи в стаята, черните му очи се втренчиха за миг изпитателно в по-младия брат, но сетне погледът му пак придоби своя присмехулен и надменен израз. Той не се спусна да прегърне родния си брат, а приседна край трапезата и попита отдалеко:
— Е… върна ли се?…
Самуил кимна. Той премълча всички думи, които бе мислил да каже на брата си при тая тяхна среща, дори и думи топли, сърдечни след такава раздяла, и пристъпи направо към това, което не можеше да не му каже:
— Благодаря ти, че ме нахрани. Ти знаеш ли какво става нагоре, към Преслав?
— Всичко знам — отговори Арон и в погледа му проблесна още по-голяма надменност. — Тук при мене е пълно с бежанци оттам. Храня ги и ги… А кой е тоя млад човек с тебе? — посочи той с глава Симеона Илица, като че ли това сега беше най-важно.
— Мой близък човек и другар — отговори Самуил и върна приказката си към своята първа мисъл: — Какво мислиш да правиш?
— Сега си правя нова твърдина и дом в Разметаница, нататък по Струма — отговори не на въпроса му Арон.
— Не те питам за това. Питам те какво мислиш да нравиш, ако дойде и тук Светослав Киевски?
Арон се усмихна сякаш на неговата наивност:
— Ще го посрещна по царски. Ще му се поклоня, както направи и цар Борис Втори.
Самуил го гледаше мълчаливо, а той приподигна рамена, негли все още се чудеше на простодушието му.
— Не разбираш ли — подзе пак Самуил, — Светослав Киевски е чужд господар.
— То се знае, че е чужд — проточи устни, присви дебелите си вежди Арон. Сетне се поприведе към брата си, да му каже по-отблизу, да го вразуми: — Ти какво… искаш да се бием ли с него? Наопаки виждаш всяко нещо. Той е три пъти по-силен от нас. Кой ще му застане насреща… Ще му се подчиним и ще бъде по-добре за нас. Вторият Борис излезе мъдър човек.
— На нашата земя господари сме само ние.
— А къде е войската ти, за да се биеш с таврите?
— Тебе ще попитам аз: къде е войската, която доведохме тук, къде са братята ни?
— Отидоха си. Отведоха и войниците си. Не те дочакаха и нямаше защо да те чакат цяла година.
— Ти не ме питаш къде съм бил…
— Слушай, слушай! Светослав е далеко оттук с таврите си. Аз си живея добре. Това е най-голямото знание, братле: каквото и да става, ти да си добре. Сега тук, в Средец, аз съм господар и цар. Ще дойде Светослав — нека дойде. Щом е по-силен, ще целуна и ботушите му. Така ще бъде по-добре и за него, и за мене. Това ще ти кажа аз и не ме гледай накриво.