Владимир Левчев
„Щом огънят и розата станат едно“
Драматизмът на Т. С. Елиът
Може да се опори дали Т. С. Елиът е най-големият или един от най-големите англоезични поети на 20-и век. Но безспорно е, че той е най-популярният. Оказал е влияние върху поезията далеч отвъд пределите на Великобритания и на англоезичния свят. Още през 1939 г. в Япония започва да излиза списание „Аречи“, което значи „Пуста земя“ — по едноименната поема на Елиът. Между неговите преводачи по света са поетите Георгиос Сеферис, Еуженио Монтале, Артур Лундквист, Хуан Рамон Хименес, Ханс Магнус Енценсбергер. Неговите ученици и подражатели са навсякъде и днес.
И в България Елиът се радва, струва ми се, на голяма популярност. Стиховете му са оказвали както в преводите на Цветан Стоянов от 60-те години, така и в оригинал значително влияние върху много български поети от различни поколения. Парадоксално е при това, че настоящето издание е първият самостоятелен сборник с избрани стихотворения на Т. С. Елиът на български език. Досега са излизали преводите на Цветан Стоянов в антологията „Съвременни английски поети“ (1969 г.) и в избраните преводи на Цв. Стоянов, публикувани посмъртно (1984 г.), преводът на Вл. Свинтила на „Четири квартета“ и други някои инцидентни публикации в пресата. Излизал е през 1980 г. и неголям том с избрани критически произведения на поета, който освен за родоначалник на академичната съвременна поезия в англоезичния свят се смята и за родоначалник на т.нар. „нова критика“. Пиесите на Елиът още не са превеждани.
Томас Стърнс Елиът е роден на 26 септември 1888 г. в Сейнт Луис, щат Мисури, САЩ, в унитарианско аристократично семейство, което помни своя английски произход — от Ийст Коукър (вж. „Четири квартета“) в Съмърсет, откъдето Елиът се преселват в САЩ през XVII в. От 1906 г, Томас Елиът е студент по философия в Харвардския университет. До 1911 г. вече е написал най-ранните стихове от първата си книга „Прелюди“, „Портрет на една дама“, „Любовната лесен на Дж. Алфред Пруфрок“. В периода 1910–1911 г. учи френска литература и философия в Сорбоната. Пише стихове на френски език, някои от които публикува в книгата „Стихотворения“. На приятеля му от това време Жан Верденал, убит през Първата световна война при Дарданелите, е посветена книгата „Пруфрок и други наблюдения“.
Елиът се връща в Харвард, а през 1914 г. отново е в Европа — първо в Марбургския университет в Германия. След началото на войната заминава за Англия и прави докторска дисертация в Оксфорд. В Лондон се среща с Езра Паунд, а през 1915 г. се жени за Вивиън Хей-Ууд и така остава завинаги в Англия въпреки първоначалните си не особено добри впечатления от тази страна.
През 1915–1916 г. работи като учител. През 1917 г. излиза първата му книга „Пруфрок и други наблюдения“, платена (без знанието на Елиът) от Езра Паунд, който възхвалява младия поет. Книгата обаче няма особен успех. Същата година Елиът започва работа в лондонската банка Лойдс, където остава до 1925 г. Същевременно е и помощник-редактор на списание „Егоист“ до 1919 г., когато издава частно „Стихотворения“. Повечето от тях са известни от неговите „Избрани стихотворения“ като „Стихотворения 1920 г.“ През 1920 г. издава третата си стихосбирка „Ara Vos Prec“, в която събира почти всичките си стихотворения, писани и публикувани преди „Пуста земя“.
Движи се в компанията на философа Бертран Рьсъл (приятел главно на Вивиън), на писателите Вирджиния Улф и Езра Паунд, боледува често — както физически, така и от нервни разстройства, старае се, както твърдят, да бъде англичанин повече от англичаните. От 1922 г. започва да издава списание „Крайтириън“, което продължава да съществува до 1939 г. Там, през 1922 г., а после и в нюйоркското списание „Дайъл“ излиза поемата „Пуста земя“. Именно тя му донася голямата слава. Паунд е съкратил наполовина първоначалния текст, поради което „Пуста земя“ е посветена на него като „illmiglior fabboro“ („по-добрия ковач“). Поемата включва пасажи от по-стари творби на Елиът, а това, което отпада от нея, служи за основа на „Кухите хора“ и други по-късни стихотворения.
През 1925 г. Елиът става директор на издателство „Фейбър енд Гуайър“, по-късно известно като „Фейбър енд Фейбър“. Същата година издава „Избрани стихотворения: 1909–1925 г.“.
През 1927 г. Томас Елиът се отказва от американското си поданство и влиза в аигликанската църква. Една година по-късно изрича прочутата фраза: „Аз съм класицист в литературата, роялист в политиката и англо-католик в религията.“ Поемата „Пепелната сряда“, публикувана през 1930 г. в Лондон и Ню Йорк, бележи повратна точка в творчеството му. От радикален критик на обществото Елиът се е превърнал в църковен проповедник и консерватор. Стилът му еволюира.