Накрая излязох на поляна. От дясната ми страна имаше бунгало, чиито врати и прозорци бяха плътно затворени въпреки жегата. То навярно беше останало от първоначалния къмпинг. Определено изглеждаше доста старо. От задната страна открих по-съвременна на вид пристройка, където жилищната площ бе разширена за постоянно обитаване. Между бунгалото и мястото, където бях паркирал, имаше червен камион „Додж“.
Друг черен път водеше от бунгалото до мотела. Той бе стандартна постройка във формата на буквата L, с офис на ъгъла, където се срещаха двете крила, и вертикален неонов надпис МОТЕЛ, отдавна излязъл от употреба, който сочеше към небето. Чудех се дали някога се е виждал от шосето, тъй като мотелът бе разположен в нещо като естествена дупка. Може би бунгалата са се оказали твърде трудни за поддържане и Проктърови са се надявали, че клиентите ще им останат верни дори и когато последват съвременните тенденции и ги заменят с мотел, но бе очевидно, че Стъндън е прав: нищо в мотела на Проктърови не подсказваше, че построяването му е било добра идея. Сега вратите и прозорците на всяка стая бяха заковани с дъски. През напуканите павета на паркинга бе израсла трева и по стените и плоския покрив бе плъзнал бръшлян. Ако оцелееше достатъчно дълго, мотелът щеше да влезе в редиците на призрачните градове и изоставените жилища, които бяха така характерни за този щат.
Натиснах клаксона и зачаках. Никой не излезе от бунгалото или от горите наоколо. Спомних си какво бе казал Стъндън за Проктър. Много бе вероятно ветеран, който живее тук, в пущинака, да има оръжие и ако бе толкова психически разстроен, колкото Стъндън твърдеше, нямах желание да ме приеме като заплаха. Камионът му още бе тук, така че едва ли бе отишъл далече. Натиснах отново клаксона, после слязох от колата и тръгнах към бунгалото. Пътьом погледнах в кабината на камиона. На пътническата седалка имаше отворена кутия понички. Вътре гъмжеше от мравки.
Почуках на вратата и извиках Проктър по име, но нямаше отговор. Надникнах през един прозорец. Телевизорът лежеше разбит на земята и около него бяха пръснати парчета от телефон. Леглото не беше оправено, жълт чаршаф се бе изсипал на пода като разтопен сладолед.
Върнах се до вратата, почти подготвен да видя как Проктър излиза разярен от гората, размахва пищов и бръщолеви нещо за духове, после натиснах дръжката. Отвори се лесно. Вътре бръмчаха мухи и мравки се движеха в колони по линолеума. Цялата къща вонеше на цигарен дим. Прегледах хладилника. Срокът на годност на млякото още не беше изтекъл, но краят му беше по-близо от изгледите Проктър да се подложи на здравословна диета, защото иначе хладилникът беше пълен с храна, която бе в състояние да ликвидира волята за живот на диетика: евтини готови храни, бургери, пушени и осолени меса. Нямаше и помен от плодове и зеленчуци и поне половината от вместимостта му бе отделена за бутилки обикновена кола.
Чувалът за боклук в ъгъла бе претъпкан с кутии от пържени картофи, кофички от пилешко и опаковки на бургери от заведения за бързо хранене, смачкани кутии от „Ред Бул“ и празни шишета от „Викс Найкил“[23]. Освен консервираните супи и боб по рафтовете в кухнята на Проктър можеха да се видят главно бонбони и бисквити. Намерих също така два големи буркана кафе и шест бутилки евтин джин и водка. В къта за спане имаше още шишета „Найкил“, куп антихистамини и малко „Соминекс“. Проктър я караше на стимуланти — захар, енергийни напитки, кофеин, никотин — и после използваше главно лекарства, продавани без рецепта, за да заспи. Имаше и една празна опаковка от клозарин, наскоро предписана му от местен лекар, което означаваше, че е бил достатъчно отчаян, за да потърси професионална помощ. Клозаринът беше антипсихотично лекарство, използвано като успокоително, както и като средство за лечение на шизофрения. Това ме върна към разговора със сестрата на Бърни Крамър и факта, че преди да отнеме живота си, Крамър също бе чувал гласове. Питах се какви ли гласове чува Харолд Проктър.
На леглото лежаха ключовете от колата и празен кобур.
Продължих да претърсвам жилището и така открих плика с пари. Сложен бе под матрака, не бе запечатан и съдържаше 2500 долара по двайсетачки и петдесетачки, всичките спретнато подредени с лика нагоре. Дори тук, в този пущинак, не изглеждаше много разумно да оставиш парите си под дюшека, но пък и нищо друго в тази история не изглеждаше много разумно. Проктър явно не се бе качвал на камиона от известно време. Ако бе имал намерение да замине, щеше да вземе парите и камиона. Ако бе имал някакъв проблем с камиона, пак щеше да вземе парите. Погледнах отново плика. Беше чист и нов. Не бе стоял под матрака много дълго.
23
„Vicks“ — американска фирма за производство на лекарствени препарати, продавани без рецепта. Nyquiil — противопростудно средство с антихистаминови и седативни добавки. — Бел.прев.