— Дан каза, че Декстър няма криминално досие, нито пък е бил задържан за проява на насилие — отбеляза Том.
Ървинг се усмихна самодоволно.
— Най-умните серийни убийци нямат криминални досиета. Те умеят добре да се прикриват и много често са уважавани членове на обществото. Докато не допуснат грешка или съзнателно не се разкрият. Патологичният нарцисизъм е често срещана черта сред тях. В един момент им омръзва да се правят на света вода ненапита и решават да покажат на какво са способни. За щастие повечето от тях в крайна сметка попадат в капана на собствената си суета. Като този тук. — Ървинг направи театрален жест към трупа. Беше започнал да говори така, все едно изнасяше лекция, а ние е Том бяхме двама не особено умни първокурсници.
— Като се има предвид колко е трудно да се подменят труповете, Декстър не би могъл да извърши подмяната без помощта на някой от погребалната агенция — продължи убедено Ървинг. — Или самият Декстър е работил там, което е малко вероятно, като се има предвид, че е бил механик, или пък е имал съучастник. Може би са били любовници. Възможно е дори да са действали в екип — единият е бил активен, а другият — пасивен. Тогава вече наистина става интересно.
— Направо вълнуващо — измърмори Том.
Ървинг го изгледа остро, сякаш за пръв път му хрумна, че не сме достойни за лекцията, която ни изнасяше. Появата на Самър ни лиши от по-нататъшните му прозрения.
Тя отвори вратата на рентгеновия кабинет, но като ни видя изправени до ковчега, спря на прага.
— О, извинявайте, да изчакам ли отвън?
— Ако питате мен, не е необходимо — отвърна Ървинг и я дари с широка усмивка. — Но, разбира се, доктор Либерман трябва да реши. Той твърдо отстоява позицията, че трябва да спестяваме на студентите неприятните факти от живота.
Том не обърна внимание на подигравката.
— Самър е моя специализантка и ни помага в работата.
— Разбира се. — Ървинг се усмихна още по-широко, когато забеляза пиърсингите по лицето на Самър. — Знаете ли, винаги съм намирал бодиарта за очарователен. Преди време много исках да си направя татуировка, но в нашите професионални кръгове не се гледа с добро око на тези неща. Въпреки това много ми допада езическият аспект на пиърсингите и като цяло идеята за примитивния съвременен човек.
Самър силно се изчерви, но по-скоро от удоволствие, отколкото от неудобство.
— Благодаря.
— Не е нужно да благодарите на мен — Ървинг беше пуснал целия си чар в действие. — Имам някои книги по въпросите на примитивния бодиарт, предполагам, че ще ви е интересно да им хвърлите един поглед. Може би…
— Професор Ървинг, ако сте приключили, трябва да се залавяме за работа — прекъсна го Том.
По лицето на Ървинг пробягна чувство на раздразнение.
— Разбира се. Приятно ми беше да се запозная с вас, госпожице…?
— Самър.
— Лятото е любимият ми сезон3 — ухили се отново Ървинг.
Той свали ръкавиците и се огледа, търсейки къде да ги остави. Не можа да им намери подходящо място и ги подаде на Кайл. Младият помощник се изненада, но смирено ги пое.
Ървинг се усмихна още веднъж на Самър и излезе. След като вратата се затвори, в кабинета настъпи тишина. Самър се усмихваше, лицето й бе придобило тъмночервен оттенък под изрусената коса. Кайл гледаше унило и все още стискаше ръкавиците в ръка.
Том се изкашля.
— Та, докъде бяхме стигнали…
Започнах да правя снимки на останките, а той излезе, за да се обади на Гарднър. Криминалистите трябваше внимателно да огледат ковчега и обикновено това ставаше, след като трупът бъде изваден от него. Според мен фактът, че тялото е голо, не променяше нищо, но не можех да упрекна Том, че иска първо да информира агента.
Кайл все още се мотаеше из кабинета, макар че вече можеше да си върви. Като гледах обаче какви погледи хвърля на Самър, сърце не ми даваше да му кажа, че повече нямаме нужда от него. Изражението му беше като на подритнато кученце.
Том не се забави и щом влезе в кабинета, обяви:
— Дан каза да започваме. Хайде да извадим трупа.
Отправих се към контейнера, но Том ме спря.
— Кайл, би ли помогнал на Самър?