През първите три месеца бях извънредно зает и почти не се виждах с моя приятел Шерлок Холмс. Да ида при него на улица „Бейкър“ нямах време, а той си седеше вкъщи и излизаше само по работа. В едно юнско утро, докато четях след закуска медицинско списание, неочаквано звънецът се обади и за мое учудване прозвуча резкият и висок глас на стария ми приятел.
— Драги Уотсън — каза той, влизайки в стаята, — много се радвам да те видя. Надявам се, че госпожа Уотсън се е поправила напълно от сътресението, което изживя по време на нашето приключение, описано от теб със заглавието „Знакът на четиримата“?
— О, добре сме — отвърнах и горещо се здрависах с него.
— И аз — продължи той и седна в люлеещия се стол. — Надявам се, че медицинската практика още не е убила изцяло интереса ти към нашите малки детективски загадки?
— Напротив! — отвърнах. — Снощи отново прехвърлях записките си за приключенията.
— Предполагам, че не смяташ сбирката си за завършена?
— Много се надявам да не е. Ще се радвам, ако ми се удаде случай да я попълня.
— А ако е днес?
— Днес да бъде.
— Ако се налага пътуване до Бирмингъм?
— Докъдето кажеш.
— А пациентите?
— Ще помоля съседа ми да ги поеме. Винаги е готов да ми помогне.
— Е, чудесно! — каза Холмс, облегна се назад и се вгледа изпитателно в мен с примижали очи. — Както виждам, прекарал си някакво неразположение. Летните студове често носят изненади.
— Миналата седмица три дни стоях у дома с доста остра простуда. Но, струва ми се, вече няма и помен от нея.
— Точно така. Изглеждаш напълно здрав.
— Как тогава узна, че съм бил болен?
— Скъпи приятелю, нали знаеш моите методи?
— Значи по дедуктивен път?
— Разбира се.
— И откъде тръгна?
— От пантофите.
Погледнах нозете си, обути в нови кожени чехли.
— Как така… — започнах, но Холмс ме прекъсна.
— Чехлите ти са съвсем нови, отпреди седмица-две — каза той. — А подметките им, които сега са обърнати към мен, са леко обгорени. Отначало помислих, че си ги намокрил и са обгорели, докато са съхнели на огъня, но после забелязах в средата на подметката печата на магазина, който непременно би се отлепил от влагата. Остава едно заключение: седял си с протегнати към огъня крака, а през юни това може да прави само човек, който се е простудил.
Подобно на всички съждения на Холмс и това, веднъж изречено, изглеждаше съвсем просто. Приятелят ми отгатна моята мисъл по изражението на лицето ми и се усмихна с мека ирония.
— Изглежда, бъркам, обяснявайки умозаключенията си — каза той. — Изводът прави много по-силно впечатление, когато е поднесен изведнъж. Значи си съгласен да заминеш с мен за Бирмингъм?
— Разбира се. Какъв е случаят?
— Ще го научиш във влака. Клиентът ни чака отвън на улицата в кабриолет. Можеш ли да тръгнеш веднага?
— След минутка.
Написах бележка до съседа лекар, изтичах горе, за да предупредя жена си, че заминавам, и настигнах Шерлок Холмс, който вече слизаше по стълбата.
— И съседът ти ли е лекар? — запита той, сочейки медната плочка на вратата.
— Да, започна едновременно с мен практиката си.
— Преди него тук е живял пак лекар?
— Изглежда, да. Изобщо в тая къща от построяването й винаги са живели медици.
— Но твоите пациенти са повече от неговите.
— Май е така. Как го узна?
— По стъпалата, уважаеми. Стъпалата на твоята стълба са с три инча по-изтъркани от неговите. Този господин, който ни чака в кабриолета, е моят клиент, господин Хол Пайкрофт. Позволете да ви запозная. Кочияш, карай по-бързо, за да не изпуснем влака.
Господинът, седнал срещу мен в кабриолета, беше добре сложен младеж, свеж, с открито приятно лице и засукани руси мустачки. Носеше много лъскав цилиндър и черен костюм и това облекло веднага издаваше принадлежността му към категорията оперени младежи от Сити, които минават за лондонски сноби, но всъщност служат храбро в доброволческите полкове и са най-добрите атлети и спортисти в Англия. Пълното и здраво лице на младия човек бе по природа жизнерадостно и само в ъглите на устните му се четеше едва ли не комична угриженост. Но чак след като се настанихме в първокласното купе и влакът потегли за Бирмингъм, узнах какво бе накарало спътника ни да потърси помощта на Шерлок Холмс.