Вече ти писах, че коридорът се прекъсва от галерията, която обикаля вестибюла, и после продължава от другата страна. Почаках, докато се скри от погледа ми, и го последвах. Когато избиколих по галерията, той вече беше стигнал до края на другия коридор и по светлината, която мъждукаше през една отворена врата, разбрах, че беше влязъл в една от стаите. Всички тези стаи са необзаведени и необитавани, така че разходката му ставаше съвсем загадъчна. Той сякаш стоеше неподвижен, защото светлината не трепкаше. Промъкнах се по коридора колкото може по-тихо, и надзърнах през отворената врата.
Баримор се беше спотаил до прозореца, като държеше свещта пред самото стъкло. Беше полуобърнат към мен. Взираше се в непрогледната тъма на тресавището, лицето му сякаш беше застинало в очакване. Няколко минути стоя, като наблюдаваше все така напрегнато. После въздъхна дълбоко и загаси свещта. Аз се добрах незабавно до стаята си и след малко се чуха същите предпазливи стъпки, връщащи се по обратния път. Доста след това, когато бях вече позадрямал, чух някъде обръщане на ключ в ключалката, но не бих могъл да кажа откъде идваше този звук.
Не разбирам какво означава всичко това, но в тази мрачна къща се вършат някакви тайни работи, които рано или късно ще разкрием изцяло. Няма да ти досаждам с моите предположения, защото ти искаш от мен само факти. Тази сутрин имах дълъг разговор със сър Хенри и въз основа на моите наблюдения през последната нощ изготвихме план за действие. Сега няма да ти го описвам, но той ще направи интересен следващия ми отчет.
Девета глава
Втори отчет на доктор Уотсън
Баскервил хол
15 октомври
Драги Холмс,
Ако през първите дни на пребиваването ми тук бях принуден да те оставям почти без новини, трябва да признаеш, че сега наваксвам загубеното, защото събитията се трупат в бърза последователност. Последния си отчет завърших с описанието на Баримор пред прозореца, а сега имам цял куп новини, които, ако не се лъжа, доста ще те зачудят. Работите взеха неочакван за мен обрат. В някои отношения през последните две денонощия нещата се поизясниха, но, от друга страна, станаха по-объркани. Ала ще ти разкажа всичко, а ти сам ще прецениш.
На сутринта след моето приключение още преди закуска отидох да разгледам стаята, в която влезе Баримор през нощта. Забелязах, че западният прозорец, през който така съсредоточено гледаше, се отличава от всички други в къщата, защото от него се открива най-добър изглед към тресавището. Между две дървета се отваря пролука, която дава възможност на човек, застанал на това място, да наблюдава цялото тресавище, докато от всички останали прозорци се виждат само части. Значи Баримор е искал да види нещо или някого из тресавището и затова му е бил нужен тъкмо този прозорец. Нощта беше много тъмна и не можех да си представя какво изобщо се е надявал, че ще види. После ми хрумна, че тук може да се крие любовна интрижка. Това би обяснило както прикритите му действия, така и тревогите на жена му. Той е човек със забележителна външност и притежава всички необходими качества, за да плени сърцето на някоя провинциална девойка, така че в това предположение има немалко основание. Отключването на врата, което чух, след като се върнах в стаята си, може би означаваше, че е отишъл на тайна среща. Така разсъждавах сутринта и ти пиша за моите подозрения, при все че крайният резултат може би показва несъстоятелността им.
Но каквото и да бе истинското обяснение за действията на Баримор, чувствах, че отговорността, която бих поел, ако ги запазя в тайна, докато намеря това обяснение, няма да е по силите ми. След закуска имах разговор с баронета в неговия кабинет и му разказах всичко, което бях видял. Противно на моите очаквания той не се изненада особено.
— Зная, че Баримор се разхожда нощем, и съм си наумил да поприказвам с него — каза той. — Два-три пъти чувам вече стъпките му по коридора точно в часа, който споменахте.
— Значи вероятно ходи всяка вечер точно при този прозорец? — предположих.
— Може би. Ако е така, да го проследим и да разберем какво го тегли натам. Питам се какво ли щеше да направи вашият приятел Холмс, ако беше тук?
— Уверен съм, че точно това, което току-що предложихте — отвърнах аз. — Щеше да проследи Баримор, за да види какво прави.
— Тогава да го проследим заедно.
— Но той сигурно ще ни чуе.
— Баримор леко недочува, пък и, така или иначе, трябва да рискуваме. Довечера няма да си лягаме и ще чакаме в моята стая — каза сър Хенри.