— Познавахте го, нали?
— Вече казах, че дължа много на добротата му. Това, че сега мога да се издържам сама, в немалка степен се дължи на интереса, който той прояви към нерадостната ми участ.
— Кореспондирахте ли с него?
Тя ме погледна бързо, с гневен пламък в светлокестенявите очи.
— Какво целите с тези въпроси? — запита остро.
— Опитвам се да избегна публичен скандал. По-добре е да ви ги задам тук, отколкото нещата да се разчуят.
Тя мълчеше, лицето й беше съвсем пребледняло. Когато накрая вдигна очи, в държането й се бе появило нещо дръзко и предизвикателно.
— Добре, ще отговарям. Какви въпроси имате?
— Кореспондирахте ли със сър Чарлс?
— Аз, разбира се, му писах един-два пъти, за да му благодаря за неговото великодушие и благородство.
— Помните ли датите на тези писма?
— Не.
— Срещали ли сте се някога с него?
— Да… веднъж или дваж, когато идваше в Кумб Трейси. Сър Чарлс беше много скромен човек и предпочиташе да върши добрините си тихомълком.
— Но щом сте го виждали толкова рядко и сте му писали също така рядко, откъде е бил така добре запознат с вашите работи, та да ви окаже помощ, както сама казахте?
Отговорът на този забъркващ въпрос дойде веднага:
— Имаше още няколко господа, които знаеха моята печална история и ми помагаха с общи сили. Един от тях беше господин Степълтън — съсед и близък приятел на сър Чарлс. Степълтън беше също изключително добър към мен и чрез него сър Чарлс бе научил за моите беди.
Вече знаех за няколко случая, когато сър Чарлс бе правил благодеянията си чрез Степълтън, и затова отговорът ми се видя правдоподобен.
— А писали ли сте на сър Чарлс, за да искате среща с него?
Госпожа Лайънс отново пламна от гняв.
— Въпросът ви е много неуместен, сър!
— Съжалявам, госпожо, но трябва да го повторя.
— Тогава моят отговор е „не“!
— Дори в деня на смъртта му?
Червенината й се стопи мигновено, лицето й се покри с мъртвешка бледност. Пресъхналите й устни не можеха да се отлепят и аз по-скоро видях, отколкото чух едно „не“.
— Явно паметта ви изневерява — казах. — Бих могъл дори да ви цитирам един пасаж от вашето писмо: „Моля ви! Моля ви като джентълмен да изгорите това писмо и в десет часа да ме чакате при вратата.“
Помислих, че припадна, но с върховно усилие на волята тя се съвзе.
— Значи джентълмени няма — въздъхна тя.
— Не сте справедлива към сър Чарлс. Той наистина е изгорил писмото, но понякога дори изгорено писмо може да се чете. Значи признавате, че сте го писали вие?
— Да, аз го писах — извика тя, изливайки цялата си душа в поток от думи. — Аз го писах! Защо да отричам? Нямам причини да се срамувам от това! Исках да ми помогне. Вярвах, че ако поговоря с него, ще мога да спечеля помощта му, и затова го помолих да се срещнем.
— Но защо в такъв час?
— Защото току-що бях научила, че на другия ден заминава за Лондон, и може би нямаше да го има с месеци. А по-рано не можех да отида, за което си имах причини.
— А защо искахте среща в градината вместо посещение в къщата?
— Нима смятате, че една жена може да отиде в такъв час в жилището на ерген?
— Е, и какво стана, когато отидохте там?
— Изобщо не отидох.
— Госпожо Лайънс!
— Заклевам ви се във всичко скъпо, което имам! Не отидох! Случи се нещо, което ми попречи да отида.
— Какво?
— Това е лична работа. Не мога да ви кажа.
— Значи признавате, че сте определили среща на сър Чарлс на същото място, където го сполетя смъртта, и в същия час, но твърдите, че не сте отишли на срещата.
— Да, това е самата истина.
Продължих да й задавам кръстосани въпроси, но не можах да изкопча нищо повече.
— Госпожо Лайънс — казах, ставайки в края на този дълъг и безрезултатен разговор, — поемате много голяма отговорност, след като не желаете да разкажете откровено всичко, което знаете. Ако се наложи да прибягна до помощта на полицията, сериозно ще се компрометирате. Ако сте невинна, защо първоначално отрекохте, че сте писали на сър Чарлс на тази дата?
— Защото се страхувах, че може да се извади погрешно заключение, което да ме въвлече в някакъв скандал.
— А защо толкова сте настоявали сър Чарлс да унищожи писмото?
— Щом сте го чели, би трябвало да ви е ясно.
— Не съм казал, че съм чел цялото писмо.
— Но нали цитирахте част от него?
— Цитирах края му. Писмото, както казах, е било изгорено и не можеше да се чете цялото. Питам ви още веднъж: защо толкова сте настоявали сър Чарлс да изгори писмото, което е получил в деня на смъртта си?