По думите на пострадалия той много се изненадал от внезапното нахлуване и не си спомнял нищо освен това, че първият мъж, който го ударил, бил с мустаци. Издателят беше добавил само, че това били мъчителите, тъй като никой друг от областта не изпитва омраза към него, и че отдавна бил заплашван заради острите му статии. От друга страна, бяха дадени ясни, единодушни и безспорни показания от шестима граждани, включително от висшия градски сановник, съветника Макгинти, че обвинените мъже са играли карти в синдикалния дом по времето, когато е било извършено безчинството.
Няма нужда да се обяснява, че задържаните бяха освободени едва ли не с извинение за причинените им неудобства, а капитан Марвин и полицаите получиха мъмрене за престараването.
Решението на съда бе приветствано с шумни ръкопляскания от залата, в която Макмърдо видя много познати лица. Братята от ложата се усмихваха и махаха за поздрав. Имаше обаче и други зрители — със стиснати устни и мрачни погледи, те наблюдаваха как оправданите напускат подсъдимата скамейка. Един от тях, дребен и решителен мъж, изрази на глас чувствата, на другарите си, когато братята минаха покрай тях:
— Проклети убийци! Все някога ще си получите заслуженото.
Пета глава
Най-тъмната доба
Арестът и освобождаването направиха Джак Макмърдо още по-популярен. Това, че още първата вечер след приемането му в ложата младият мъж е изпълнил задача, заради която са го изправили пред съд, беше безпрецедентен случай в летописите на тайното общество. Той вече се славеше като душа на компанията и весел гуляйджия, но същевременно и като решителен човек, който не търпи обиди дори от всесилния шеф Макгинти. В добавка Макмърдо беше създал впечатлението, че сред братята няма друг, който с такава лекота да може да замисли кръвожаден план и собственоръчно да го изпълни. „Той ще е от момчетата, дето пипат чисто“ — казаха си ветераните и зачакаха случай да му възложат задача.
Макгинти разполагаше с достатъчно маши, но си даваше сметка, че младият мъж е най-способният. Имаше чувството, че едва задържа вързан един свиреп пес. Кутретата можеха да се използват за дреболии, но някой ден звярът Макмърдо щеше да бъде насъскан по следа. Неколцина от братята, сред които и Тед Болдуин, не одобряваха бързото издигане на пришълеца и го възневидяха, но гледаха да не му се противопоставят, понеже, както лесно се смееше, той беше готов и лесно да налети.
Макар да спечели благоразположението на другарите си, на едно друго място, станало жизненоважно за него, Макмърдо изгуби. Бащата на Ети Шафтър не желаеше да има нищо общо с него, а и не му позволяваше да пристъпва прага му. Самата Ети бе прекалено влюбена, за да се откаже напълно от Макмърдо, но при все това здравият разум я предупреждаваше какво може да излезе от брак с човек, смятан за престъпник.
След една безсънна нощ Ети реши да се види с младия мъж, вероятно за последен път, и да направи опит да го откъсне от лошото влияние, което го съсипваше. Тя отиде в квартирата му. Макмърдо седеше на масата с гръб към вратата, пред него имаше писмо. Ети изведнъж бе обзета от желанието да извърши чисто момчешка лудория, та нали бе само деветнайсетгодишна. Той не я чу, когато влезе, и Ети пристъпи крадешком до него и леко докосна сведените му рамене.
Ако бе желала да го сепне, несъмнено успя, но само за да се стресне на свой ред. Макмърдо скочи и като тигър се хвърли върху нея. С лявата ръка я хвана за шията, докато с дясната смачка листа на масата. Един миг той я гледа свирепо, после изумлението и радостта заеха мястото на изкривилото лицето му ожесточение, което я накара да се свие ужасена, сякаш за пръв път в мирния си живот виждаше нещо страшно.
— Ти ли си?! — възкликна Макмърдо и изтри челото си. — Боже, ти си дошла при мен, ти, най-скъпата на сърцето ми, а аз замалко да те удуша! Ела, мила! — и той протегна ръце да я прегърне. — Позволи ми да поправя стореното!
Но Ети не можеше да се освободи от усещането, че бе съзряла у него гузното чувство за вина. Женският инстинкт й подсказваше, че това не е уплахата на стреснат човек, а виновност и страх от наказание!
— Какво ти стана, Джак? — извика тя. — Защо така се изплаши? О, Джак, ако съвестта ти беше чиста, нямаше да ме гледаш така!