Беше голям ден за мъчителите. Сянката над долината се сгъстяваше. Но както мъдрият генерал избира момента, когато да удвои победоносния си натиск, за да не могат враговете му да се съвземат, така и шефът Макгинти оглеждаше театъра на бойните действия с мрачния си зъл поглед и замисляше отново да нападне онези, които му се противяха. Същата вечер, когато пияната компания се разтури, той докосна Макмърдо по ръката и го поведе към вътрешната стая, позната от първия им разговор.
— Най-сетне има достойна задача за теб, момчето ми — каза той. — Ще трябва да я свършиш собственоръчно.
— За мен е чест да чуя — отвърна Макмърдо.
— Можеш да вземеш двама души — Мандърс и Райли. Предупредени са. Няма да се оправим в областта, докато не усмирим Честър Уилкокс, и ако ти го ликвидираш, ще ти бъдат благодарни всички ложи от въгледобивния район.
— Ще направя всичко, което е по силите ми. Кой е той и къде да го намеря?
Макгинти махна от устата си вечната полусдъвкана пура и се зае да чертае груба схема върху лист от бележник.
— Той е главен надзирател на компанията „Айрън Дайк“ Костелив орех е, служил в армията като сержант по време на войната, побелял старец, целият в белези от рани. На два пъти му залагахме капан, но нямахме късмет, а и Джим Карнауей загина заради него. Сега от теб зависи да свършиш работата. Нарисувал съм ти карта, това е къщата, на кръстопътя за „Айрън Дайк“. Изолирана е, на изстрел разстояние няма други сгради. Не е за през деня. Уилкокс е въоръжен, стреля бързо и точно, като не пита преди това. Нощем обаче е сам с жена си, трите си деца и една прислужничка. Недей да се двоумиш как да постъпиш. Или всичко, или нищо. Ако заложиш на входа торба с бавно горящ шнур…
— А какво е направил този Уилкокс?
— Нали ти казах, уби Джим Карнауей.
— Защо?
— По дяволите, какво те засяга! Карнауей се въртял около къщата през нощта и той го застрелял. Това е достатъчно и за мен, и за теб. Трябва да оправиш положението.
— А двете жени и децата? И тях ли трябва да очистя?
— Няма друг начин, само така можем да се доберем до него.
— Струва ми се, че не го заслужават. Нищо не са направили.
— Що за глупашки разговор! Да не би да се откажеш?
— Спокойно, съветнико, спокойно! Да съм казал или да съм направил някога нещо, което да ти дава основание да смяташ, че бих могъл да не се подчиня на заповед, дадена от главата на управата? Дали е правилно или не, решаваш ти.
— Значи си съгласен?
— Разбира се, че съм съгласен.
— А кога ще го направиш?
— Дай ми един-два дни, за да видя къщата и да си подготвя план.
— Чудесно — стисна му ръката Макгинти. — Оставям на теб. Когато се завърнеш с добрата вест, ще бъде голям ден. След този последен удар ще паднат на колене.
Макмърдо обмисля дълго и подробно задачата, която така внезапно му бе възложена. Усамотената къща, в която живееше Честър Уилкокс, беше на около пет мили от Върмиса, в съседна долина. Същата вечер младият човек потегли за там, за да проучи обстановката. Върна се от съгледваческия си поход на зазоряване. На следващия ден разговаря с двамата си помощници Мандърс и Райли, безразсъдни младежи, които се радваха, сякаш предстоеше лов на елени.
След две нощи тримата се срещнаха извън града. Бяха въоръжени, а единият носеше торба с каменарски взрив. Стигнаха до самотната къща към два часа след полунощ. Беше ветровито, препускащи накъсани облаци час по час скриваха почти пълната луна. Братята бяха предупредени да внимават за кучета, затова крачеха предпазливо, с приготвени за стрелба револвери. Но цареше тишина и се чуваше само воят на вятъра. Всичко бе замряло, само клонките над главите им се поклащаха.
Макмърдо стигна до прага на самотната къща и се ослуша. Вътре беше тихо. Тогава той опря торбата с взрива на вратата, проби дупка с ножа си и втъкна вътре шнура. Когато той се разгоря, тримата си плюха на петите и се скриха на безопасно място в един закътан ров. Последва оглушителен взрив, веднага последван от глух, плътен трясък на срутващата се постройка, което доказваше, че задачата е изпълнена. В кървавите летописи на тайното общество това щеше да е най-чисто изпълнената заповед.
Колко жалко, че толкова добре замислен и смело осъществен план всъщност се оказа безплоден! Предупреден от съдбата на различните жертви и осъзнал, че е набелязан, само ден преди това Честър Уилкокс заедно със семейството си се бе преместил на по-сигурно и неизвестно място, наблюдавано и пазено от полицаи. Разрушената от взрива къща се оказа празна, а сериозният стар сержант в оставка продължи да учи на дисциплина миньорите от „Айрън Дайк“.