— О, ще му намеря цаката — каза Макмърдо. — Ще го пипна дори ако се наложи да чакам цяла година.
Ложата беше пълна, всички изразиха своята благодарност и доверието си и въпросът временно бе отложен. Няколко седмици по-късно вестниците съобщиха, че по Уилкокс е било стреляно от засада. Публична тайна бе, че Макмърдо продължава да се занимава с недовършената си работа.
Такива методи използваше обществото на свободните хора, такива бяха делата на мъчителите, с които те властваха посредством страха над голямата и богата област, угнетявана толкова продължително от ужасяващото им присъствие. Необходимо ли е нашият разказ да бъде опетняван от нови престъпления? Нима разказаното дотук не е достатъчно, за да се разбере за какви хора става дума и какви са техните методи? Делата им са документирани и всички подробности могат да бъдат узнати. Например как са били застреляни полицаите Хънт и Евънс, задето дръзнали да арестуват двама членове на обществото — двойно убийство, замислено от ложата във Върмиса и извършено хладнокръвно спрямо двама безпомощни и обезоръжени мъже. Може да се прочете също за това, как е била застреляна госпожа Ларби, докато се грижела за съпруга си, пребит почти до смърт по заповед на шефа Макгинти. Или за убийството на по-възрастния от братята Дженкинс, скоро последван и от брат си; за осакатяването на Джеймс Мърдок, за взрива, погубил семейство Стапхаус, или за избиването на семейство Стендал — престъпления, които се застъпват през цялата страшна зима на тази година. Сянката се сгъсти над Долината на страха. После дойде пролетта с нейните ромолящи поточета и цъфнали дървета. Раздвижи се в надежда природата, дотогава скована в желязна прегръдка. Но нямаше никаква надежда за мъжете и жените, които живееха под игото на терора. Никога над тях не бе тегнал по-тъмен и по-безнадежден облак както в първите дни от лятото на 1875 година.
Шеста глава
Опасност
Властта на терора стигна върха си. Макмърдо, вече определен за вътрешен настоятел с перспективата някой ден да заеме мястото на Макгинти като глава на управата, беше толкова нужен при съвещанията на братята, че нищо не се вършеше, без той си каже мнението. Колкото по-известен ставаше сред свободните хора младият човек, толкова по-мрачни погледи го сподиряха по улиците на Върмиса. Независимо от насилието жителите се осмеляваха да се сплотят срещу своите потисници. До ложата стигаха слухове за тайни събирания и редакцията на „Хералд“ и за раздаване на оръжие сред мирните хора. Но Макмърдо и братята не се притесняваха от подобни вести, щото престъпниците бяха много на брой, решителни и добре въоръжени, а противниците им бяха пръснати и безсилни. Как то и в миналото, всичко щеше да приключи с безплодни приказки, а може би и с безрезултатни арести. Така твърдяха Макгинти, Макмърдо и повечето храбреци.
Беше съботна майска вечер. Ложата се събираше в съботните вечери и Макмърдо тъкмо се канеше да излезе, когато дойде Морис, мекушавият брат. Челото му бе покрито с угрижени бръчки, а кроткото му лице бе измъчено и изпито.
— Мога ли да говоря с теб открито, Макмърдо?
— Разбира се.
— Никога няма да забравя, че преди време ти разкрих душата си, а ти запази това в тайна, макар че шефът лично те е разпитвал.
— Можех ли да сторя друго, след като ти ми се довери? Това не значи, че бях съгласен с казаното от теб.
— Зная това. Но ти си единственият, с когото мога да говоря без притеснения. Тук — и Морис посочи гърдите си — крия тайна, която скъсява живота ми. Ще ми се да беше стигнала до всеки друг от вас, само не и до мен. Издам ли я, ще последва убийство. Не я ли споделя, свършено е с всички нас. Бог ми е свидетел, сигурно ще полудея!
Макмърдо изпитателно погледна Морис, който трепереше от главата до петите, наля уиски в една чаша и я подаде на възрастния човек.
— Това е цярът за такива като теб — рече той. — Казвай какво има.
Морис отпи и пребледнялото му лице донейде си възвърна цвета.
— Мога да го вместя в едно изречение — каза той. — По следите ни има детектив.
Макмърдо зяпна изумен.
— Човече, та си луд! Та тук е пълно с полицаи и детективи! Да не би да сме пострадали досега?
— Не, не, този мъж не е тукашен. Право казваш, нашите си ги знаем, не могат да ни навредят. Но не си ли чувал за детективското бюро на Пинкертон?