Домакинът беше сложил уиски на масата и гостите побързаха да се подкрепят в очакване на предстоящото изпитание Болдуин и Кормак бяха вече почти пияни, а алкохолът изкарваше наяве кръвожадността им. За миг Кормак докосна с ръце горящата печка.
— Ще свърши работа — каза той и изруга.
— Вярно — съгласи се Болдуин, разбрал какво има предвид Тигъра. — Вържем ли го за нея, ще изплюе камъчето.
— Не бойте се, няма как да не изплюе камъчето — намеси се Макмърдо.
Този човек имаше нерви от желязо. Макар да бе поел цялата тежест на операцията, държеше се хладнокръвно и спокойно както винаги. Другите го наблюдаваха с възхита.
— Ти ще се оправиш с него — съгласи се Макгинти. — За нищо няма да се досети, преди да го стиснеш за гърлото. Жалко, че на прозорците няма щори.
Макмърдо обиколи страничните прозорци и придръпна по-плътно завесите.
— Сега никой не би могъл да ни шпионира — рече той. — Времето наближава.
— Може и да не дойде. Току-виж, подушил нещо — рече секретарят.
— Не бойте се, ще дойде — успокои ги Макмърдо. — Той иска да дойде не по-малко от вас. Тихо, шшшт!
Всички замръзнаха като восъчни фигури, някои — както бяха вдигнали чашите към устните си. Чуха се три силни почуквания на вратата.
— Шшт! — вдигна предупредително ръка Макмърдо.
Ликуващият му поглед обиколи насядалите в кръг братя. Ръцете им бяха сграбчили скритото досега оръжие.
— Гък да не се чува, ако ви е мил животът! — прошепна Макмърдо, излезе от стаята и внимателно затвори вратата.
Убийците седяха, наострили уши. Преброиха крачките на другаря си по коридора. После чуха, че се отваря входната врата. Размениха се няколко думи, като поздрав. После прозвучаха непознати стъпки, проговори непознат човек. Миг по-късно вратата се затръшна, ключът бе превъртян. Жертвата влезе в клопката. Кормак Тигъра избухна в зловещ смях, но шефът Макгинти запуши устата му с голямата си длан.
— Млъкни, глупако! — прошепна той. — Остава само да ни провалиш!
От съседната стая се чуваше приглушен разговор на двама души. Приказките сякаш нямаха край. После вратата се отвори и влезе Макмърдо, сложил пръст върху устните си.
Стигна до масата и огледа братята. Стори им се много променен. Държеше се като човек, на когото предстои нещо голямо. Лицето му бе застинало като гранит. От възбуда очите му пламтяха зад очилата. Явно беше поел ролята на водач. Другарите му го следяха с нетърпение и любопитство, но той не каза нищо. Продължаваше да се взира все така изпитателно във всеки от тях.
— Е? — извика накрая шефът Макгинти. — Тук ли е вече? Дойде ли Бърди Едуардс?
— Да — бавно отговори Макмърдо. — Бърди Едуардс е тук. Аз съм Бърди Едуардс.
За десет секунди настана пълна тишина, сякаш стаята бе празна. Единствено парата от врящия на печката чайник свистеше остро. Седемте пребледнели лица, обърнати към човека, в чиято власт се намираха, бяха застинали от ужас. После изведнъж иззвънтяха счупени стъкла, завесите се дръпнаха встрани и в рамките на прозорците нагъсто изникнаха лъскави дула на пушки. Шефът Макгинти изрева като ранена мечка и се хвърли към открехнатата врата. Посрещнат беше от готов за стрелба револвер, а сините очи на капитан Марвин от минната полиция проблясваха зад мушката. Шефът се дръпна назад и се строполи върху стола.
— В по-голяма безопасност ще си тук, съветнико — чу се гласът на Макмърдо. — А ти, Болдуин, ако не хвърлиш пистолета, може и да не отървеш въжето. Кълна се в Създателя, че ако не го сториш… Стига толкова! Къщата е обкръжена от четирийсет въоръжени мъже, сами преценете имате ли шансове. Прибери им револверите, Марвин!
Под заплахата от пушките съпротивата бе немислима. Прибраха оръжието на братята. Намусени и оглупели от изумление, те останаха около масата.
— Искам да ви кажа две думи, преди да се разделим — започна човекът, който ги бе вкарал в клопката. — Сигурно няма да се видим чак до мига, когато се явя като свидетел в съда. Дотогава искам да ви дам материал за размисъл. Вече знаете кой съм. Най-после свалих картите си на масата. Аз съм Бърди Едуардс, детектив на Пинкертон. Избраха ме, за да разтуря вашата банда. Участвах в тежка и опасна игра. Нито една жива душа, нито един от близките ми не знаеше с какво съм се заловил. В течение бяха само капитан Марвин и моите работодатели. Слава на Господа, всичко приключи тази вечер и аз победих!