И все пак, както беше предвидил, играта още не беше приключила. Правеше се нов ход, после втори, трети. Например Тед Болдуин отърва бесилото, от смърт се спасиха и братята Уилъби, както и още няколко от най-свирепите зверове в бандата. Цели десет години те бяха далеч от света, но дойде ден, когато престъпниците отново се озоваха на свобода. И понеже Едуардс познаваше тези хора, разбра, че от този ден нататък е свършено със спокойния му живот. Братята се бяха заклели във всичко свято за тях да отмъстят с кръвта му за своите другари. И се постараха да изпълнят обещанието си!
След два почти успешни опита Едуардс бе прогонен от Чикаго, защото третия път положително нямаше да му се размине. Напусна големия град и се пресели под чуждо име в Калифорния, където животът му задълго помръкна, защото Ети Едуардс почина. После отново едва не го убиха, а по-сетне, името Дъглас, се премести да работи в един отдалечен каньон заедно с английския си съдружник Баркър и натрупа състояние. След време го предупредиха, че злодеите са отново по следите му, и той пак си събра багажа. В последния момент замина за Англия. Така се появи Джон Дъглас, който се ожени повторно и отново си намери достойна съпруга. Живя пет годни като знатен господин в графство Съсекс — живот, приключил със странните произшествия, които вече са ни известни.
Епилог
Полицейското разследване завърши и делото на Джон Дъглас бе предадено на по-висша съдебна инстанция. Там Дъглас бе оправдан като човек, действал при самозащита.
— Накарайте го на всяка цена да напусне Англия — писа Холмс на съпругата му. — Някои тукашни сили могат да се окажат по-опасни от онези, на които се е изплъзнал. Докато е в Англия, над вашия съпруг ще тегне заплаха.
Изминаха два месеца, донякъде бяхме забравили за този случай. Една сутрин в пощенската ни кутия се появи загадъчна бележка. Божичко, Холмс! Божичко! — гласеше странното послание. Нямаше нищо повече, липсваше подпис. Аз се засмях на чудатото писъмце, но Холмс го прие необичайно сериозно.
— Дяволска работа, Уотсън! — промълви той и дълго седя с намръщено чело.
Късно вечерта нашата хазяйка госпожа Хъдсън дойде да ни съобщи, че някакъв господин желае да говори с Холмс по въпрос от изключителна важност. Веднага след това се появи Сесил Баркър, приятелят ни от замъка Бърлстоун. Лицето му беше измъчено и изпито.
— Нося лоши вести, ужасни вести, господин Холмс — каза той.
— Имах такива опасения — призна Холмс.
— Телеграма ли получихте?
— Получих бележка от някой, който е получил телеграма.
— Клетият Дъглас! Казаха ми, че истинското му име е Едуардс, но за мен той винаги ще си остане Джак Дъглас от каньона Бенито. Нали знаете, че семейство Дъглас замина за Южна Африка с парахода „Палмира“ преди три седмици?
— Зная.
— Снощи параходът стигнал Кейптаун. Тази сутрин получих следната телеграма от госпожа Дъглас: Джак падна зад борда при буря до Света Елена. Никой няма представа, как е станала злополуката. Айви Дъглас.
— Хм! Такава работа значи? — каза замислено Холмс. — Е, сигурен съм, че театърът е бил изигран добре.
— Искате да кажете, че не е било злополука?
— По никакъв начин.
— Убит?
— Положително!
— И аз така мисля. Проклетите мъчители, това пъклено, отмъстително котило на престъпници…
— Не, не, драги ми господине — прекъсна го Холмс. — Тук си личи почеркът на майстор. Никакви прерязани ловджийски пушки или неточни револвери. Големият майстор си личи по замаха, с който действа. Разпознавам ръката на Мориарти всеки път, когато видя делото му. Източникът на това престъпление е в Лондон, а не в Америка.
— Но какъв е мотивът?
— Извършено е от лице, което не може да си позволи неуспех, от лице, заемащо неповторимо място, дължащо се на факта, че то не се проваля в нищо. Великият мозък и голямата организация се насочват към унищожаването на един-единствен човек. Като че ли се чупи орех с парен чук, получава се нелепо и разточително изразходване на енергия, но в крайна сметка орехът наистина е счупен.
— А как Мориарти се е забъркал във всичко това?
— Мога само да кажа, че първата вест ни бе донесена от негов помощник. Нашите американци са знаели какво вършат. За да изпълнят задачата си в Англия, те са влезли в съдружие — както би постъпил всеки чуждоземен престъпник — с този велик майстор на престъплението. Оттогава насетне дните на жертвата им са били преброени. Най-напред професорът се е задоволил да използва каналите си, за да открие набелязания човек. После е дал насока, какъв да е подходът. Накрая, след като е получил сведения, че пратеникът му се е провалил, се е намесил лично, за да покаже как се справя един майстор. Чухте ме, когато предупредих в имението Бърлстоун, че бъдещата опасност е по-голяма от миналата, нали? Не бях ли прав?