— От пет минути подслушва зад вратата, но не исках да прекъсвам интригуващия ви разказ. Хриптенето в гърдите ви издаде, Сюзън. Шумничко дишате…
Жената го зяпна ядно, без да успее да скрие удивлението си.
— Кой сте вие и с какво право се държите така с мен?
— Просто искам да задам няколко въпроса във ваше присъствие. Госпожо Мабърли, споменавали ли сте някому, че възнамерявате да ми пишете и да се посъветвате с мен?
— Не, господин Холмс.
— Кой изпрати писмото ви?
— Сюзън.
— Точно така. Е, Сюзън, кого известихте, че господарката ви ме моли за съвет?
— Лъжа! Никого не съм известявала.
— Еее, Сюзън, нали знаете, че хората с хриптящи гърди не живеят дълго. Пък и не е хубаво да се лъже. Та на кого казахте?
— Сюзън — викна господарката й. — Ти си коварна лъжкиня. Сега си спомних, че те видях да говориш с някого при оградата.
— Моя си работа! — тросна се прислужничката.
— Да предположим ли, че си говорила с Барни Стокдейл? — попита Холмс.
— Като знаете, какво сте ме заразпитвали?
— Трябваше да се уверя. А ти, Сюзън, ще получиш десет лири, ако ми кажеш кой стои зад Барни.
— Някой, който може да сложи хиляда лири на всеки десет, които вие някога сте имали.
— Богат мъж, значи? Аха, усмихвате се, значи е богата жена. Е, не мислите ли, че е по-добре да ни кажете името й и да си получите десетачката.
— Преди това ще се видим в пъкъла.
— Ау, Сюзън, какъв е този език!
— Махам се от тук. До гуша ми дойде. Ще пратя утре някой да ми вземе багажа — и тя се втурна навън.
— Довиждане, Сюзън. И не прекалявай с успокоителните! — викна след нея Холмс.
После оживеното му настроение рязко помръкна и когато вратата се затвори зад гърба на освирепялата слугиня, лицето му бе сурово.
— Бандата сериозно се е задействала. Вижте колко бързо плетат мрежите си. Изпратили сте писмото в десет часа. Така че Сюзън е разполагала с достатъчно време да доложи на Барни, а той от своя страна да уведоми работодателя си и да се посъветва с него. Той или тя — склонен съм да приема второто заради усмивката на Сюзън, когато си мислеше, че не я гледам, го потвърди — скроява план. Извикали са Черния Стив и в единайсет на следващата сутрин той дойде да ме заплашва. Бързичко действат.
— Но какво искат?
— Това е въпросът. Кой е живял тук преди вас?
— Един морски капитан в оставка. Казвал се е Фъргюсън.
— Да знаете нещо интересно за него?
— Не съм чувала.
— Чудех се дали не е възможно да е закопал нещо ценно. Разбира се, в днешно време, когато някой реши да крие съкровище, го оставя в Пощенската банка. Но все се намират разни ексцентрици. Без тях светът би бил скучен. Отначало помислих, че може да е заровено нещо ценно, но в такъв случай защо ще искат да купуват мебелите? Едва ли притежавате, без да го подозирате, картина от Рафаело или първо издание на Шекспир.
— Не мога да се сетя за нещо по-ценно, което притежавам, от чаен сервиз „Краун Дерби“.
— Това не ни помага много за разплитането на загадката. Защо ли не заявяват открито какво искат? Ако ламтяха за чаения ви сервиз, по-вероятно е да ви предложат добра цена за него, вместо да се пазарят за цялата ви покъщнина. Не, доколкото схващам, има нещо, за което не знаете, че притежавате, но не бихте се разделили с него, ако научите.
— И аз така виждам нещата — вметнах.
— Щом и доктор Уотсън е съгласен, сигурно е така.
— Добре, господин Холмс, какво може да е това нещо?
— Нека се опитаме да намерим отправна точка за анализ. Живеете тук от около година, нали?
— Почти две.
— Още по-добре. В този немалък период никой не е искал нищо от вас. И изведнъж преди три-четири дни някой решава, че спешно му е нужна къщата ви. Какво мислите за това?
— Може да се предположи — обадих се аз, — че предметът, все едно какъв, е тук отскоро.
— Отново сме на едно мнение — каза Холмс. — Е, госпожо Мабърли, да сте се сдобили с нещо наскоро?
— Не, нищо не съм купувала.
— Наистина? Забележително! Засега може би ще е най-добре да оставим нещата така, докато не научим нещо по-конкретно. На вашия адвокат може ли да се разчита?
— О, да, имам пълно доверие на господин Сутро.
— Имате ли други прислужници, или Сюзън, която току-що напусна, беше единствената?
— Има и едно младо момиче.
— Свържете се с господин Сутро и го помолете да пренощува тук утре и вдругиден, за да ви пази.
— От какво?
— Кой знае? Обстоятелствата са крайно неясни. Ако не открия какво кроят, ще трябва да тръгна откъм обратния край. Впрочем агентът остави ли ви някакъв адрес?