— Мисля, че в живота му имаше някаква сянка и той не можеше да я забрави напълно.
— Но ако един човек го застрашава опасност и той е наясно каква е, не би ли било редно да потърси защита от полицията?
— Може би опасността е била такава, че не е имало начин да бъде защитен. Дъглас винаги ходеше въоръжен, с револвер в джоба. Но пък снощи е бил по халат, револверът му е бил останал в спалнята. Сигурно е решил, че е в безопасност с вдигането на моста.
— Искам да уточним периодите — каза Макдоналд. — Изминали са шест години откак Дъглас е напуснал Калифорния. Вие сте го последвали на следващата година, нали?
— Точно така.
— Той е женен от пет години. Сигурно сте пристигнали по време на женитбата му?
— Близо месец преди това. Кум съм му.
— Познавахте ли госпожа Дъглас преди брака й?
— Не. Десет години не съм бил в Англия.
— Но оттогава често сте се срещали с нея.
Баркър изгледа втренчено детектива и отвърна:
— Често се срещах с него, с нея се срещах, защото не е възможно да посещаваш един мъж, без да се запознаеш и със съпругата му. Ако си въобразявате, че има някаква връзка…
— Нищо не си въобразявам, господин Баркър. Длъжен съм да проверя всичко, което може да помогне за разследването. Не съм възнамерявал да ви обидя.
— Някои въпроси засягат! — докачено се сопна Баркър.
— Интересуваме се само от фактите. Във ваш интерес, а и в интерес на всички е те да бъдат изяснени. Одобряваше ли господин Дъглас приятелските ви отношения със съпругата му?
Баркър пребледня и неволно стисна едрите си яки длани.
— Нямате право да задавате такива въпроси! — извика той. — Какво общо има това с убийството?
— Значи се налага да повторя въпроса си.
— Добре, аз отказвам да отговоря.
— Можете да не ми отговаряте, но трябва да сте наясно, че отказът ви е посвоему отговор, защото не бихте отказали, ако нямате какво да криете.
За миг Баркър остана дълбоко замислен, с мрачно изражение, смръщил катраненочерните си вежди. После ни се усмихна и каза:
— Да, в крайна сметка вие, господа, просто си вършите работата и аз нямам право да ви преча. Искам само да ви помоля да не безпокоите госпожа Дъглас по този въпрос, достатъчно е измъчена в момента. Да, ще ви призная, че клетият Дъглас имаше един-единствен недостатък: беше ревнив. Държеше на мен, едва ли друг човек така е държал на приятеля си. А съпругата си обожаваше. Обичаше да му гостувам, непрекъснато ме канеше. Но случеше ли се със съпругата му да се увлечем в разговор, доловеше ли симпатия помежду ни, изведнъж сякаш го заливаше вълна от ревност, преставаше да се владее и изричаше какви ли не нелепици. Това ме е карало неведнъж да се заричам да не идвам повече тук, но после той ми изпращаше писма, в които така се каеше и така ме умоляваше, че не можех да откажа. Но повярвайте ми, господа, и на смъртния си одър ще твърдя, че не е имало по-вярна и любеща съпруга от нея, а ще добавя също — и по-предан приятел от мен!
Баркър изрече пламенно тези думи, но инспектор Макдоналд като че ли не бе готов да приключи темата.
— Знаете нали, че венчалната халка е била свалена от пръста на покойника? — попита той.
— Така изглежда — потвърди Баркър.
— Какво значи „така изглежда“? Вие знаете за този факт.
Баркър сякаш се смути:
— Казах „изглежда“, защото имах предвид, че не е изключено Дъглас сам да е свалил пръстена.
— Но това, че пръстенът липсва, все едно кой го е свалил, ще накара всеки да помисли, че трагедията е свързана с този брак, нали?
Баркър сви широките си рамене.
— Не се наемам да обясня какво значи. Но ако намеквате, че този факт поставя по някакъв начин под въпрос достойнството на въпросната дама — каза той и за миг очите му блеснаха, но после с явно усилие обузда изблика си, — изцяло сте на грешен път!
— Струва ми се, че засега нямам повече въпроси към вас — хладно каза Макдоналд.
— Може ли да попитам за една малка подробност — обади се Шерлок Холмс. — Когато влязохте в стаята, на масата имаше запалена свещ, нали така?
— Да.
— И на нейната светлина установихте, че се е случило нещо ужасно?
— Точно така.
— И веднага позвънихте, за да повикате помощ?
— Да.
— И хората пристигнаха светкавично?
— След около минута.
— Когато са влезли, те са забелязали, че свещта е била угасена, а лампата — запалена. Твърде интересно…
Баркър отново сякаш се смути.
— Не виждам нищо интересно, господин Холмс — отвърна той след кратко мълчание. — Свещта светеше слабо. Веднага почувствах нужда от повече светлина. Лампата беше на масата, запалих я.