Макмърдо беше опасен ухажор, по ирландски словоохотлив, умеещ красиво да убеждава. Обкръжаваше го ореолът на житейски опит и загадъчност, който първо привлича вниманието на жената, а после печели любовта й. Обичаше да разказва за чудните долини на графство Монъхън, откъдето беше родом, за прекрасния далечен остров с ниски хълмове и зелени ливади, които изглеждаха още по-красиви, нарисувани от въображението в това място на кал и сняг.
Говореше увлекателно и за живота в големите северни градове, в Детройт, за дървосекаческите лагери край Мичиган и накрая за Чикаго, където бе работил в дъскорезница. После намекваше за любовни истории, за разни странни неща, които се били случвали с него в големия град — толкова странни и лични, че не можел да ги сподели. Спомена с тъга и за внезапното си заминаване, за разкъсването на старите връзки и бягството към един нов свят, за това, как се бе озовал в тази потискаща долина. Черните очи на Ети блестяха от жалост и отзивчивост — двете чувства, които много бързо и съвсем естествено могат да прелеят в любов.
Макмърдо бе временно назначен за деловодител, защото имаше добро образование. Беше доста зает и все не успяваше да се представи на шефа на ложата на Древния орден на свободните хора. Една вечер за този пропуск му напомни Майк Сканлан, онзи член на същия орден, с когото се бяха запознали във влака. Дребният и нервен черноок човек с остри черти на лицето истински се зарадва, че отново го вижда. След чаша-две уиски Сканлан стигна до повода за своето посещение.
— Както виждаш. Макмърдо, запомних ти адреса и ето ме започна той. — Учуден съм, че не си се представил на главата на управата. Защо още не си ходил при шефа Макгинти?
— Търсех си работа. Бях зает.
— Колкото и да си зает, време за шефа трябва да намериш. За Бога, човече! Постъпваш като глупак, след като още първия ден не си отишъл в синдикалния дом, за да ти запишат името! Ако не изпълняваш нарежданията на шефа… Хм, не бива да го правиш и баста!
Макмърдо изглеждаше леко учуден.
— Член съм на ложата вече от две години, Сканлан, но за пръв път чувам, че трябва да се представя незабавно.
— Може в Чикаго да е по-различно.
— Но организацията е същата.
— Сигурен ли си? — каза Сканлан и го изгледа вторачено. В очите му се четеше заплаха.
— Не е ли същата?
— Ще те питам дали мислиш така след месец. Чух, че си разменил приказки с полицаите, след като слязох от влака.
— Кой ти каза?
— Няма значение. В този край, за добро или за зло, се научава всичко.
— Да, така беше. Казах им на копоите какво мисля за тях.
— Ей Богу, ще допаднеш на Макгинти!
— И той ли мрази полицията?
Сканлан избухна в смях.
— Иди се запознай с него, момко — каза той на раздяла. — Ако не отидеш, ще намрази теб, а не полицията. Послушай приятелския ми съвет и иди веднага.
Така се случи, че същата вечер Макмърдо имаше още един притеснителен разговор, който настойчиво го отправи в същата посока. Нищо чудно да бе проявил особено голямо внимание към Ети или най-сетне и добрият, но мудно съобразяващ швед бе схванал каква е работата. Така или иначе, собственикът на пансиона повика младия човек в стаята си и постави въпроса без никакви заобикалки.
— Струва ми се, господине, че се увърташ около моята Ети. Прав ли съм, или греша?
— Прав сте — призна си Макмърдо.
— Искам още сега да ти кажа, че няма смисъл. Преварен си.
— И тя каза същото.
— Е, повярвай, че казва истината. А каза ли ти кой е?
— Не. Попитах я, но не ми отговори.
— Тъй си и помислих! Не е искала да те плаши.
— Да ме плаши! — веднага кипна Макмърдо.
— Да, моето момче. Недей да се срамуваш, ако се изплашиш от него. Казва се Теди Болдуин.
— И кой, по дяволите, е Теди Болдуин?
— Главата на мъчителите.
— На мъчителите! Чувах нещо. Всички шушукат за разни мъчители. Кои са тия мъчители и какво им е толкова страшното?
Собственикът на пансиона инстинктивно снижи глас както всички, когато говореха за това ужасно тайно общество:
— Мъчителите са от Древния орден на свободните хора!
Младият човек зяпна.
— Ами че аз съм му член!
— Така ли? Ако знаех, нямаше да те пусна в къщата си, дори да ми плащаше сто долара на седмица!
— Какво му е на ордена? Занимава се с благотворителна дейност, добро братство е. Такъв му е уставът.
— Може другаде да е така, но не и тук.
— А как е тук?
— Тук е сборище на убийци.