Выбрать главу

— Разбирам.

— И в случай че мъжът на некролога не е съпругът й…

— Обаждането ви би могло да се възприеме като нежелано — довърши тя изречението от мое име.

— Точно така.

Тя обмисли отговора ми.

— А ако се окаже, че е той?

В отговор свих рамене. Тя се попочеса още по бузата. Мъчех се да изглеждам добронамерен, дори свит, което никак не се получава при човек с моите габарити. Само с мигли дето не запърхах.

— Не съм била тук преди шест години.

— О-о.

— Но това не пречи да проверим регистрите, които са се водили безупречно — всяко бракосъчетание, кръщене, първо причастие, брит-мила и прочее.

Брит-мила1 ли каза?

— Прекрасна идея.

Поведе ме надолу по стълбите.

— Случайно да помните датата на сватбата?

Как да не я помнех. Казах й точната дата.

Влязохме в малка канцелария. Люси Кътинг отвори някаква кантонерка, запрехвърля съдържанието й и по някое време извади нещо като голям счетоводен дневник. Докато го разлистваше, успях да се убедя в правотата на думите й. Вписванията бяха безупречно точни. Имаше си отделни колонки за датата, вида на събитието, участниците, началния и крайния час — попълнени с калиграфски почерк.

— Я да видим тук сега какво пише…

И направи цяло представление от поставянето на очилата си за четене. Облиза показалец като дългогодишна училищна директорка, прехвърли още някой и друг лист и най-сетне намери нужната й страница. Пръстът й тръгна бавно надолу по вписванията. В мига, в който се смръщи, си рекох „Ъъ…“

— Сигурен ли сте в датата? — попита ме.

— Абсолютно.

— Не виждам никаква сватба на тази дата. Най-близката е два дни преди това, на Лари Роузън и Хайди Флайшър.

— Не е това.

— Мога ли да помогна с нещо?

Гласът стресна и двама ни.

— А, здравейте, преподобни. Не ви очаквах толкова рано.

Извърнах се, видях кой е новодошлият и насмалко да го прегърна от радост. Идеално! Същият онзи свещеник с бръснатата глава, който проведе бракосъчетанието на Натали. Той протегна ръка да се здрависаме, на лицето му грееше задължителната за такива случаи усмивка, но като видя изражението ми, усмивката стана колеблива.

— Приятно ми е, преподобният Кели — представи ми се.

— Джейк Фишър се казвам. И сме се срещали и преди.

Направи скептична физиономия и пак се захвана с Люси Кътинг.

— Какво има, Люси?

— Правех една справка за господина — заобяснява му тя. Той търпеливо я слушаше. Огледах лицето му, но не бях сигурен как да тълкувам изражението му. Усещах единствено, че той полага определени усилия да прикрива емоциите си. А след като тя млъкна, той се извърна към мен с обърнати нагоре към небето длани:

— След като го няма в регистрите…

— Вие обаче лично присъствахте — прекъснах го.

— Моля?

— Вие проведохте сватбата. Тъкмо на нея се запознахме.

— Нямам спомен. Но и събитията са толкова многобройни. Надявам се, че ме разбирате.

— След сватбата застанахте отвън пред църквата със сестрата на булката — жена на име Джули Потъм. А когато минах покрай вас, отбелязахте, че било чудесно време за сватби.

— Ау, как съм могъл да забравя подобно изказване! — вдигна вежда той.

Сарказмът поначало не отива особено на духовните лица, но на преподобния Кели му стоеше така хубаво, сякаш му го бяха ушили по поръчка. Аз обаче не отстъпвах.

— Булката се казваше Натали Ейвъри — художничка от курорта „Творческо презареждане“.

— От кое?

— От „Творческо презареждане“. Собствениците на имота, върху който се намираме.

— Какви ги приказвате? Тази земя е собственост на градската управа.

Никак не ми беше до спорове за нотариални актове и реални граници. Затова опитах друг подход.

— Самата сватба стана съвсем прибързано. Може затова да я няма в регистрите.

— Съжалявам, господин…?

— Фишър. Джейк Фишър.

— Господин Фишър, първо на първо, дори и в последния момент да е проведено бракосъчетанието, няма как да не е вписано в регистъра. И второ на второ, така и не ми стана ясно какво точно ви интересува.

— Фамилното име на младоженеца — отвърна вместо мен Люси Кътинг.

Той й хвърли кратък убийствен поглед.

— Все още не сме в информационния бизнес, госпожице Кътинг.

вернуться

1

Брит, bris (ивр.) буквално означава „съюз“ — обрязване в знак на съюза между народа на Израел и Всевишния. — Б.пр.