Защо да не намери някое сладко момченце, което да изиграе Офелия… ами, да! Та нали са го правили още по времето на Шекспир: всички главни женски роли са били играни от момчета! Точно така — възкресяване на една славна традиция! Да не би да е невъзможно мъж да изиграе Гертруда, че и всички останали женски роли? Защо не се отърве веднъж и завинаги от всички тези само създаващи проблеми женоря? Първо, спасяване от неприятностите, и, второ, критиците ще му изръкопляскат, станали на крака, за реверанса към класиката!
Гениална идея, Бендиго! Видя ли? Даже неприятностите те вдъхновяват!
Но Айлин постави още едно непоносимо изискване: рави Стърн трябвало да бъде превозен в частен фургон! И съвсем логично обясни, че се налагало да бъде под карантина. Засега никой от останалите артисти не бил показал опасни симптоми, слава богу, но готов ли бил Бендиго да поеме риска цялата трупа да се зарази? Хубаво, съгласи се Бендиго, скръцвайки със зъби, и без това скоро ще се отърва от теб, досадна курво!
В резултат, когато състоящият се пет фургона керван, теглен от мулета, напусна чертите на Уикънбърг, „лазаретът“ пътуваше в ариергард, на безопасно разстояние от останалите. В него бяха равинът и Айлин, въодушевена от новата си роля на Флоранс Найтингейл25. В мига, в който напуснаха града, високият слаб доктор — който по някакво съвпадение също трябваше да пътува за Новия град и който всъщност караше техния фургон — надникна зад завесата към медсестрата и нейния пациент.
— Извинявам се, че толкова силно се друсаме — каза той, — но надявам се не отдавате това на способностите ми на кочияш, колкото и малки да са те. Мисля, че тук, в Аризона, се отнасят с неоправдано пренебрежение към асфалта.
— Справяш се отлично, Джейкъб — успокои го Айлин.
— Какво ще кажеш за костюма ми? Как така никой от колегите ти не го позна?
— Комплектувах го с части от три различни театрални костюма, които няма да използваме в предстоящата продукция, а и мисля, че ако някой се бе усъмнил в нещо, досега щеше да го е споделил с някого.
— Надявам се никой да не се разболее — продължи Джейкъб. — Защото ако се наложи действително да играя ролята на лекар, доста хора ще се удивят на ограничените ми познания в областта на медицината.
— В случай че някой изобщо се поинтересува, ще им кажа, че съм се объркала и че ти всъщност си конски доктор.
— Добре, конете поне не могат да влязат в спор с мен. Но боже опази, ако и някой от тях се разболее. Сигурен съм, че ще се объркам откъм кой край да го погледна най-напред.
Тя отиде в задния край на фургона, свали шапката на Джейкъб от главата на ранения и избърса челото му с влажна кърпа. Каназучи я погледна със странните си матови очи и каза:
— Благодаря.
— Надявам се брадата да не ви задушава — извини се тя. — Страхувам се, че използвах малко повече лепило, за да я закрепя, но не можехме да рискуваме да се размекне от слънцето и да падне в неудобен момент, нали разбирате?
Каназучи поклати глава. Ръката му напипа Косата под дългото черно палто, в което беше облечен. Той затвори очи и остави друсането на фургона да го отнесе към медитация. Сега имаше нужда само от сън — раната бе почистена и превързана, без видими симптоми на инфекция. Сухият пустинен въздух му беше приятен. За останалото той се доверяваше на мъдростта на организма си.
Айлин видя, че японецът се унася. Все още се опитваше да осмисли онова, което той и Джейкъб й бяха разказали: откраднатите книги, повтарящите се сънища за някаква кула в пустинята, обезпокоително подобна, ако можеше да се вярва на слуховете, на тази, която уж била издигната в града, към който пътуваха. Когато японецът заспа, тя седна до Джейкъб на капрата.
Той дръпна окуражително юздите и извика:
— Вие сте най-чудесните мулета, които съм виждал, и се справяте отлично с работата си. Не мога да ви опиша колко доволен съм от вас.
— Как се справяш? — попита го тя.
— Великолепно! Да караш фургон е нищо работа: дръпваш лявата юзда, те завиват наляво, дръпваш дясната — надясно — обясни Джейкъб и се облегна на нея. — Ти си първият човек, пред когото го признавам, но аз винаги тайно съм си мечтал да бъда каубой.
25
Английска медсестра (1820 — 1910), превърнала се в национална героиня по време на Кримската война, когато организирала войнишка болница при Скутари; издигнала престижа на жените, упражняващи тази професия. — Б.пр.