„Когато настане време за действие, Джек се връща към онова, което беше — помисли си Дойл. — През останалото време е като восъчна статуя.“ Той погледна Мери Уилямс, която в този момент се качваше при него във втория файтон, и в главата му започна да се оформя идея.
Една-единствена лампа светеше в прозореца на етажа над украсения с колони вход на синагогата „Бнай Аврам“.
— Там живее Брахман — каза Джек. — Съседният прозорец е на библиотеката, от която са откраднали тикунейския „Зохар“.
— Постройката изглежда много солидна — обади се Инес, разглеждайки фасадата.
— Крадците са използвали задния вход — намеси се и Престо.
— Оттам ще опитат и сега — каза Джек.
Тримата мъже стояха скрити в сянката от другата страна на улицата. Бяха се отбили за малко през техния хотел и Джек бе изтичал за куфарчето, което Едисон му бе дал след посещението на неговите лаборатории.
— Някой вътре се движи — каза Инес и посочи осветения прозорец.
Върху прозореца бе паднала нечия сянка и макар да бе трудно да се различи, тя съвсем не изглеждаше като силуета на немощен седемдесет и пет годишен еврейски равин. Фигурата принадлежеше на висок и широкоплещест човек.
Който държеше разтворена книга.
Джек отключи куфарчето, обърна се така, че двамата му спътници да не виждат какво има вътре, и извади нещо издължено, което приличаше на очила с мощен бинокъл вместо стъкла. Рамката беше кръгла и позволяваше очилата да се носят на главата като шлем. Джек нагласи конструкцията върху главата си и заприлича на огромна буболечка.
Без да дава никакви обяснения, Джек се обърна към храма. Инес и Престо обезпокоено се спогледаха зад гърба му.
— Ъъ… виждаш ли нещо? — плахо попита Инес.
— Да — късо отговори Джек, бавно въртейки глава.
— Нещо по-конкретно? — осмели се Престо.
Джек спря.
— Бързо! — Той свали очилата, прибра ги обратно в куфарчето и го заключи пред погледа на смаяния Инес. — След мен!
Прекосиха улицата тичешком и завиха зад синагогата към задния вход, където Джек извади от джоба на жилетката си комплект инструменти в квадратна кутия и я подаде на Престо. После пак отвори куфарчето. Този път извади от него някакъв квадратен апарат с формата на кутия за обувки, с гладка сребриста извита фуния в единия край, в центъра на която имаше стъклена крушка. Около фунията имаше монтирани на панти капаци, благодарение на които отворът пред крушката можеше да става по-голям или по-малък. Джек подаде куфарчето на Инес, а кутията на Престо и му нареди:
— Насочи отвора към ключалката и дръж така, без да мърдаш.
Престо се подчини. Джек стесни отвора, после щракна малък ключ отстрани. Разнесе се едва доловимо бръмчене и от отвора се изтръгна слаб, тъничък лъч бяла електрическа светлина, който освети площта около ключалката.
— Мили боже — прошепна Инес. — Това пък какво е?
— На какво ти прилича? — на свой ред попита Джек, коленичи с шперца и се захвана с ключалката.
— С батерии ли работи? — поинтересува се Престо.
— Фенерче — със закъснение отговори Инес.
— Позна… И Едисон така го е нарекъл — каза Джек. Ключалката се предаде с меко щракване. Джек натисна дръжката и побутна вратата напред в тъмното. Пантите й леко изскърцаха. — Изгаси светлината.
Престо изключи апарата. Джек извади шлема си, отново го наложи и се взря напред в коридора.
— Не мислиш ли, че щеше да бъде по-просто, ако бяхме позвънили? — прошепна Инес.
Джек сложи пръст на устните си, показвайки им, че трябва да мълчат, и тримата бавно запристъпваха напред. Вървяха в колона, като Престо и Инес държаха ръка върху рамото на предния. Джек ги преведе през първата стая — може би кухня — след което спря в прохода под някаква арка. Инес и Престо се надяваха, че зрението им ще се адаптира, но тъмнината оставаше все така непроницаема, в допълнение към мъртвата тишина, която ги заобикаляше.
Джек взе кутията от Престо и за миг включи и изключи светлината. В краткия проблясък видяха салон и стълбище, извеждащо към втория етаж. Отляво имаше двойна портална врата, на пода до нея менора26 — явно това бе входът за синагогата. Пред тях се простираше фоайе, извеждащо до предната част на храма. Джек тръгна, насочвайки малката им процесия към основата на стълбището. Там спряха.