— Международна гилдия на крадците — подхвърли Дойл.
— Контрабанда. Пиратство. Нелегален трафик на какво ли не. Кражби както за самите тях, така и по поръчка.
— И ти ги подозираш в кражбата на Вулгата от Оксфорд точно преди да отплаваме?
— Да.
— Смяташ освен това, че същите хора или елементи от същата организация са по следите и на „Книгата на Зохар“?
— Да.
— А нещо по въпроса за кого работят или защо… — Дойл спря, защото видя Джек да поклаща отрицателно глава. — Може би някой в Америка?
— Да.
— Вулгатата е трябвало да бъде пренесена тук с по-предишен кораб.
— Правилно.
— Но не знаем къде точно.
Джек отново безмълвно поклати глава.
Това вече беше по-близко до стария Спаркс. Дойл почувства дълбоко удовлетворяващото и познато му от миналото усещане за съвместна работа на двата им мозъка. Сякаш двамата спринтираха напред към заровената истина, отстъпвайки си водачеството периодично.
— Значи трябва да проследим крадците до момента, в който се свържат с онзи, който ги е наел за извършване на престъплението — заключи Дойл.
Спаркс повдигна вежди:
— И как би подходил ти?
— Ще ги оставя да откраднат „Книгата на Зохар“ — или поне да си мислят, че са го сторили — и ще тръгна по следите им.
— Да — отговори Спаркс с едва доловима сянка от усмивка в ъгълчетата на устата си.
— Ще имаш нужда от пълното сътрудничество на Лайънъл Стърн…
— Вече го имам.
— Ще имаш и моето.
— Не. Ти си тук по друга работа. Не бих могъл да очаквам от теб да…
— Джек! Познаваш ме достатъчно добре, за да говориш по този начин.
Двамата се спогледаха.
„И аз те познавам по-добре, отколкото ти предполагаш — мислеше си Дойл. — Готов съм да се захвана с всичко, макар и само за да разбера истината за това, което се е случило с теб.“
— Започваме тази нощ — информира го Спаркс и се отправи към вратата.
— Аз имам задължения.
— След това…
— Къде ще се срещнем?
— Ще дойда да те взема. — И Спаркс излезе през вратата, безшумно като котка.
Някъде между Денвър и Финикс
— На староеврейски „кабала“ означава „да приемеш“, така както се приема мъдрост… Не бих искал да ви обременявам — сигурна ли сте, че искате да ви обяснявам всичко това? — попита Джейкъб Стърн.
— Абсолютно — заяви Айлин. — Просто съм като замаяна.
— Е, добре, и без това ни чака дълъг път. В Кабала е написано, че Бог е създал света по трийсет и два пътя на тайното познание: те се представят чрез числата от едно до десет и двайсет и двете букви на староеврейската азбука. Всяко число има своето тайно духовно значение и от своя страна съответства на един от десетте центъра на силата във физическото тяло. Всяка една от двайсет и двете букви има числова стойност, визуално значение, според това как е изписана, в допълнение към звука, който се издава при произнасянето й. Всеки от различните пътища към познанието е еднакво важен за разшифроване на мистерията, обкръжаваща съзиданието. Разбирате ли ме засега?
— Мисля, че да — отговори Айлин без особена увереност, но окуражена да опита от тихото заразително щастие, излъчвано от този мъж.
— Изучаващият Кабала използва звученето на определени думи по време на медитация, за да се издигне на по-високо ниво на съзнанието; числовите значения на буквите се анализират чрез средствата на нумерологията, за да бъде разкрит тайният смисъл на различни неща; най-сетне, формата на буквите дава основата за изучаването на визуално кодираната информация, както например е при хиндуистките мандали13. Всяка дисциплина упражнява различна част на мозъка, но всички те са еднакво валидни пътища за ученика, стремящ се към просветлението.
13
В далекоизточното изкуство и религия кръгли мотиви, за които се вярва, че изобразяват Вселената. — Б.пр.