— Между другото, съжалявам за онази история с Пинкъс — каза Инес. — Имам предвид как се държах на кораба. Опасявам се, че в първия момент успя да ме оплете в мрежите си. Вината е изцяло моя.
— Няма нищо — отговори Дойл, но сърцето му се преизпълни с тайно наслаждение. — Може да се случи на всекиго.
— В главата ми танцува група шоу гърли… какъв глупак съм наистина… охо, внимание, Артър, опасност дясно на борд.
Инес привлече вниманието му към насочилата се към тях група матрони, в чиито очи гореше неистовият пламък на нескривано възхищение и които бяха приковали мерника на погледите си твърдо върху тях. Дойл се престори, че не забеляза приближаването им, и се измъкна тихомълком встрани, а Инес се вряза право в центъра на групата, за да прикрие отстъплението му.
Но в бързината на бягството си Дойл попадна право в сепаре, заградено със стени от зеленина, и се озова срещу насочен в него клин от потни лица, навяващи спомен за слънце и излъчващи неестествено здраве. Къде беше Пепърман? Майорът се бе придържал край Дойл по време на началното запознанство и бе повтарял услужливо името на всеки атакуващ, приближил се към тях — защо вместо смешните си бутониери не носеха малки бележки с имената си? — но бе пометен встрани при нападението на някакъв побъркан италиански тенор. Дойл успя единствено да види чорлавата глава на майора да се мярва далеч от него и осъзна, че се налага сам да се справи с войнствено настроения озъбен хищник, застанал начело на глутницата, на която така непредпазливо се бе натъкнал. И как беше името на този човек?
Рузвелт? Да, точно така. „Теодор, казвай ми Теди.“ Фамилия от управляващата класа… хм, макар да се предполагаше, че в тази свободна земя не може да има такива, само идиот, случайно попаднал в този салон, не би разбрал колко далече от истината е подобно твърдение. Горе-долу връстник на Дойл. Прям, набит като дебелата пура, която бе захапал, събрал в погледа си достатъчно безстрашна воля, за да разколебае дори войнствено настроен носорог… впрочем фанатичен поглед, излъчван от очи, увеличени от дебелите стъкла на очилата, стърчащи върху квадратна глава с идеални геометрични форми.
Рузвелт му се бе представил като член на някаква комисия, занимаваща се с бог знае какви въпроси от външен или вътрешен характер. Американците бяха превърнали в национално занимание окичването си с едни или други титли, навървени една след друга като вагони във влакова композиция, натруфени с излишна информация и говорещи за голямо въображение. „Заместник суперинтендант към кабинета на помощник-началника по въпросите на здравето и охраната на труда“, „Административен ръководител на Отдела за коне, четириколесни карети и конски амуниции към Службата за обществен транспорт“. Нищо напомнящо за поетичния лиризъм на английските длъжности: „Лорд канцлер на хазната“, „Вицекрал на субконтинента14“, „Носител на Черния жезъл15“.
— Бил съм на лекционни турнета — започна Рузвелт, ожесточено дъвчейки края на пурата си. — Бостън, Филаделфия и по цялото атлантическо крайбрежие. Но вече не мога да се отделям за дълго от дома — по-малкият ми брат почина преди два месеца. Алкохол. Разпуснат живот. Епилепсия. Халюцинации. Насилствен престой по санаториуми. Няколко пъти опитва да се хвърли от прозореца. Донесе толкова тревоги на семейството. Ужасно, Артър, ти просто не можеш да си представиш.
Но защо ми разказва тези неща? — удиви се Дойл. — И най-вече, защо ме нарича Артър?
— Страшно съжалявам — каза той на глас. Какво друго би могъл да каже?
— Благодаря. Какво можеш да направиш, ако някой, когото толкова силно обичаш, не иска да живее? Нищо. Абсолютно нищо. Можеш само да го оставиш да направи избора си. — Без някакъв друг видим знак на скръб и без никакво притеснение, Рузвелт избърса от окото си сълза, която падна под очилата му. — Животът си върви напред. Той е за живите. Трябва да се бориш с него, да отстояваш завоюваното. Да не се предаваш до последния си дъх. И да помниш, че времето рано или късно ще вкара всички ни в гроба.
Душевната сила, излъчвана от този човек, докосна някаква струнка в душата на Дойл. Точно това му харесваше най-много в американците: прямотата, твърдостта и откровеността. Свободният изказ на силни емоции. Нищо от вдървената официалност и ритуализирания празен разговор, с помощта на които депресираните му сънародници се криеха като полски мишки зад стобор.
14
Английско наименование за индийския субконтинент, включващ Индия, Шри Ланка, Пакистан и Бангладеш. — Б.пр.
15
Висш служител, който има задължението да отиде в английската Камара на общините и да доведе членовете и в Камарата на лордовете за изслушване речта на Кралицата при откриването на сесиите на английския парламент всяка година. — Б.пр.