Въпросната улична банда се подвизаваше под името Хюстънските опустошители и бе известна със склонността си към жестокост и насилие — дейност, в която нямаше равни. Опустошителите контролираха вече в продължение на цяло поколение района в долната част на Ийст Сайд от Хюстън стрийт до Ийст Бродуей, но напоследък се бяха нароили нови банди, позволяващи си да нарушават техните граници, което усложняваше ситуацията, тъй като се прибавяше към традиционните съперничества с по-сериозни сдружения, каквито бяха Пепелянките, Петопръстите, Значките и на всичко отгоре надигащите глави тонги от Чайнатаун.
Икономическите проблеми, колапсът на изградената на семеен принцип имигрантска общност — почти всички Опустошители бяха ирландци първо или второ поколение — и неспособността на обществото да осигури законно препитание за своите обезправени членове бяха факторите, които без съмнение допринасяха за разцвета на гангстерската култура, но ако погледнеше право в корена на проблема, човек щеше да установи, че Опустошителите бяха просто банда сбъркани типове — човешки недостатък, все пак неуспял да попречи на никого да се издигне в Ню Йорк. Бандитите бяха усвоили безпогрешно още в младенческа възраст житейския урок, че престъпната кариера може и да е осъдителен начин да преуспееш и да постигнеш американската мечта20, но човек поне вървеше по пряк и добре утъпкан път.
Добре познати на всички и вдъхващи ужас в съкварталците си, Опустошителите комуникираха помежду си с помощта на речник, състоящ се от дивашки бойни крясъци, вдъхновение за които водачът им бе почерпил от индианците при посещението си на „Каубойското шоу от Дивия Запад на Бъфало Бил Коуди“. Те бяха една от относително спретнатите банди на Ийст Сайд: кипреха се с кръгли, добре подплатени кожени шапки, дръпнати връз ушите — използваха ги вместо защитни каски: бяха обути в добре подковани ботуши със стоманени фортове — с тях беше по-лесно да тъпчат — и носеха панталони с дълги червени кантове, символизиращи според тях колко са бързоноги. Любимото им оръжие бяха ножовете, оловните тръби, запълнени с излят цимент, и домашно изработените лостове за изкъртване на врати. Бандата изповядваше кодекс на честта, според който застрелването на враг от разстояние е начин за решаване на споровете, достоен само за страхливец. Девиз на Опустошителите бе фразата „Изцапай ръцете си с кръв“.
През последните девет години начело на Опустошителите стоеше един безмилостен мушморок на име Фрас-Прас Дънам, задържал се необикновено дълго на тази си длъжност за бизнес като рекетьорския. Фрас-Прас бе направил кариера, драпайки нагоре със зъби и нокти, въоръжен с типичното за един социопат предимство да не дава пет пари за ценността на човешкия живот. Дънам бе спечелил прякора си с приветствието, което изкрещяваше със злобен писък в ушите на ограбваните жертви, след като стоварваше обкованата си с пирони сопа върху черепите им. Страдаше също и от увлечението да описва в епични поеми най-злодейските вандалски актове, които той и подчинените му извършваха. Фрас-Прас често принуждаваше Опустошителите да изслушват дълги рецитали с негови творения — акт поне толкова жесток, колкото самите престъпления, които се надяваше да обезсмърти.
Малко по-рано същия ден Фрас-Прас бе приел поръчка от един добре изглеждащ германец — Дънам се бе убедил в това, чувайки тевтонския му акцент („Ах, колко съм умен!“) — който бе споделил, че току-що слиза от кораба, че няма познати в Ню Йорк, на които би могъл да разчита за помощ, и че се нуждае от някой, който да държи под око една кантора на четвъртия етаж в сграда на Сейнт Марк Плейс — северно от центъра на територията под контрола на Опустошителите. Ако някой посетеше тази кантора, момчетата на Фрас-Прас трябваше да го заловят и да го заведат в щаба си, където швабата държеше лично да го разпита.
Високият рус тип и дума не бе обелил пред Дънам за старата свещена книга, нито бе споменал кой държи кантората, която трябваше да се постави под наблюдение, но за сметка на това бе предплатил половината сума от щедрото възнаграждение под формата на истински златни монети, което бе повече от предостатъчно, за да охлади напълно и без това не особено силния интерес на Фрас-Прас към евентуалните му намерения.
Но трийсетината Опустошители, втурнали се към входа на сградата, не правеха особена разлика между това да „задържат някого“ или да „го завлекат“ за разпит, още повече че част от тях бяха под въздействието на кокаин — или „прах“ — а останалите воняха на долнокачествено червено вино. Извадили тояги и ножове, психопатите нямаха никакво намерение да се отклоняват от стандартната процедура: пребий до смърт всеки, който ти се изпречи на пътя, и ако оживее, откарай парчетата на Фрас-Прас да се оправя нататък.