И Моисей, когато благославя потомството Йосифово, казва, че (бог) дарява благослов от небесните плодове и росата, от слънчевия тюврат и новолунията и от планинските върхове, и от хълмовете. Където на земята има ред, там има и изобилие.
А в клетвите си към Израил той казва: „Да бъде медно небето над главата ти“. Какво иска да каже с това? Не нарича ли така сухотата и задържането на въздушните води, от които се раждат плодовете на земята — житото и овощията. Когато казва, че росата и дъждът идват от небето, ние разбираме, че става дума за водите, на които е отредено да заемат горното пространство. Когато парите се съберат горе и въздухът се сгъсти от налягането на вятъра, когато тънката като пара влага в облаците се сгъсти бързо и се слепне, се образуват капки, които от тежестта и натрупването си падат долу, и така се появява дъждът.
Когато влагата под натиска на ветрове и бури се разпени и разкъса на отделни части, след което изстине съвсем и замръзне, при разпадането на облака, надолу полита сняг. Въобще от тази мисъл ти трябва да разбираш, че естеството на влагата се появява във въздуха над главите ни.
Из Слово за третия ден
(…) И рече Бог: „Земята да покара зелена трева, що дава семе по свой род и подобие, и дървото да даде плод и той да му бъде по род и подобие“. Този, който нарече несъществуващото съществуващо, започна според реда на естествения порядък, като отне водната тежест и откри земята, и щом я освободи от потискащата и задушаващата я материя, пожела тя да обрасне с растителност и според силата, заложена в нея, й повели да се заеме с действие. Каза: „земята да покара зелена трева, що дава семе по свой род и подобие“, и тозчас словото се превърна в дела и навсякъде се виждаше как земята кълни и обраства — по долини, по равнини, по планини и по клисури. Като през хълбоци на майка земята раждаше от своята утроба безброй различни видове треви за храна на хората, и на животните, и на птиците, и на зверовете. А което не бе годно за храна, израсна просто така, за лечение на болестите — или на всички, или на отделни, или на по-особени. Защото нищо не е създадено за вреда, нито е излишно, нито пък, напразно, но което се смята за смъртоносно и пагубно, то по своя строеж и свойства може да се използува за храна и препитание на други животни. Знаем например за кукуряка и за бучинища, че с едното се хранят гугутките, а с другото скворците, а когато се смесят с други неща и се изпият, често помагат на болни хора. Кукурякът, за който се знае, че може да причини лют болестен недъг, е в състояние да унищожи причината за всяка (болест), ако се смеси с други растения.
И рече бог: „земята да покара зелена трева, що дава семе по свой род и подобие, и плодното дърво да дава плод и семето му да бъде по негов род и подобие“. Там, където се появи божествената всемогъща повеля, земята народи много и различни видове растения — цветя в ливадите, всяко със своя собствена красота, хубостта на различните жита и бобове в нивите, към тях се прибавиха и различните сортове и видове в овощните градини, а също и дърветата без плодове и безброй други видове дървета, всяко от които е възникнало за своя полза — всичко това се предоставя на човека за похвала и прослава на бога и всичко, което е създал, подканя да повтаряме след пророк Давид: „възвеличиха се делата ти, Господи, всичко сътвори с премъдрост“.
Как да не са велики и чудни и преславни тези дела, присъщи единствено на Божията премъдрост? Дивни са те и неразбираеми! Но дори и да смяташ някое творение за незначително, то възторгът ти няма да има граници, ако го разгледаш по-внимателно. Когато огледаш стеблото на пшеницата или на някое друго житно растение, поникнало от земята и израсло нагоре, защото височината му е необходима по много причини — ако е ниско на ръст, то ще бъде лесно наранимо, а от веещия вятър ще получи полза, — когато се изправи нависоко и зърната в класовете се налеят и докато е още младо, е нежно и сочно, но горено от жегата, то няма да издържи, а ще му бъде необходимо охлаждане от вятъра, за да не бъде увредено и да даде повече слама за храна на животните и за покрив на къщите. И като видиш, че творецът така го пази и изгражда във вродената му слабост, и как от горе до долу е обвито с тънки нишки, след това с люспи и осили, направени като къщи за зърното, и копия, поставени на стража, за да го охраняват от малките гадинки, как няма да се преклониш пред божията премъдрост и пред величеството, с които е сътворил всичко това изкусният творец на всемира, как няма да го възхвалиш и прославиш според силата си!