Но нищо от това не отговаряше на по-големия въпрос: Какво защитава тази броня?
— Изглежда, доктор Хес е създал идеалната обвивка, която е достатъчно малка, за да проникне във всяка тъкан — продължи Линдал. — Животинска, растителна, гъбична. Необикновените размери и естеството ѝ могат да обяснят защо частицата поразява всичко.
Лиза кимна. Организмът наистина бе стерилизирал почвата до дълбочина шейсет сантиметра.
— Но защо го е създал? — попита тя. — С каква цел?
— Запозната ли сте с пВПЧ? — попита Линдал.
Лиза поклати глава.
— Обсъждахме темата точно преди да дойдете — обясни Едмънд. — Съкращение от празни вирусоподобни частици. Това е нова област на експерименталното изследване, при което махаме ДНК от вируса, така че да остане само външната му обвивка. Проучванията имат приложение за производството на ваксини.
Лиза разбра. „Празните частици предизвикват силна антигенна или защитна реакция без нежеланото въздействие на агента на ваксината.“
— Но това е най-малкото — каза Линдал. — След като разполагаме с празна обвивка, можем да продължим нататък. Да добавяме органични и дори неорганични съставки, като тези графенови нишки.
— И след като създадете такава обвивка — добави Едмънд, — можете да я напълните с каквито си искате чудеса или ужаси. Иначе казано, идеалната обвивка се превръща в идеална система за доставяне.
Лиза отново впери поглед в чудовището.
„Какво е било скрито вътре?“
— И смятате, че доктор Хес е постигнал нещо такова? — попита тя. — Че е създал този вирион от нулата в лабораторията си и е сложил нещо в него.
Линдал се облегна назад.
— Вече разполагаме с технологията. Още през 2002-ра група учени от Стоуни Брук синтезираха жив полиовирус8 от нулата само с химичните вещества и известния генетичен код.
Едмънд изсумтя.
— Проектът беше финансиран от Пентагона.
Лиза чу неприкритото обвинение в гласа му. Работата на доктор Хес също се финансираше от военните.
Линдал не обърна внимание на намека му.
— А през 2005-а в друга лаборатория беше синтезиран по-голям грипен вирус. През 2006-а същото бе постигнато с вируса на Епщайн-Бар, който има същия брой основни двойки като вируса на едрата шарка. Днес можем да произвеждаме сто пъти по-големи организми с много по-ниски разходи. — Той изсумтя презрително. — Можете дори да си купите ДНК синтезатор в Ибей.
— И какво по-точно е сложил доктор Хес вътре? — попита Лиза.
Преди някой да изкаже предположение, радиото ѝ избръмча. Ако се съдеше по реакцията на двамата мъже, те също го бяха чули.
Беше Пейнтър. Напрежението в гласа му накара сърцето ѝ да се разтупти.
— Току-що получихме новини от Йосемити — каза той. — Заподозряната саботьорка е мъртва.
„Мъртва…“
Лиза затвори очи и си помисли за Джош. Ейми Серпри беше единствената им следа, единственият начин да научат повече за работата на доктор Хес.
— Според първоначалния доклад — продължи Пейнтър — вероятно е умряла от същата болест, с която се борим тук. Националната гвардия и екип за спешна реакция при епидемии е на път да отцепи района около „Ауони“. Вероятно имаме и нови жертви на заразата. Рейнджър Бек и сержант Дрейк. Както и кучето на рейнджъра.
„О, не…“
Пейнтър продължи с допълнителни инструкции и предпазни мерки. СКБ подготвяше в хангара нова карантинна зона, която да приеме идващите жертви.
След като приключи, Лиза премина на личния канал.
— Колко са били изложени? — попита тя.
— Джена и Дрейк изобщо не са влизали в бунгалото, а според Дрейк е валяло и вятърът е духал в гърба им, така че може и да са добре.
— А кучето?
— Влязло е вътре и хванало мишка, която вероятно е била болна.
Вирионът най-вероятно беше влязъл в контакт със слюнката на хъскито.
Лиза погледна отново чудовището на екрана. „Горкото куче.“
14.
29 април, 16:04
Леден шелф Брънт, Антарктида
Ледът стенеше и се пукаше под Грей, който гледаше с увиснало чене как масивното туловище на станция Халей минава над него. Гигантските ѝ ски стържеха надолу по наклонената повърхност към ръба и ледените води на морето на Уедъл.
От другия край на станцията от линията на пукнатината все още се издигаше пушек и пара от закопаните в леда заряди. Парчето лед със станцията продължаваше да се накланя, откъсвайки се от шелфа Брънт.
Грей скочи на крака и дръпна британския пилот.
— Размърдайте се! И двамата!
Ковалски се изправи несигурно и се огледа.