— Именно в нея е всичко — отвърна Харингтън. — Ричард Докинс описва нашата ДНК като себична9, в смисъл, че еволюционният натиск принуждава нашите гени на първо място да се размножават. Ако трябва да опиша КНК, бих я описал като хищническа.
— Хищническа ли?
— Според проучванията ни тук, проверени лабораторно със синтетично създадени версии на КНК, тези гени са опортюнистични и много склонни към мутации, много повече от нашата ДНК, което позволява ускорена еволюция. КНК гените не са просто себични, а се стремят към тотално господство. Дори фенотипният израз на тези гени отразява основната им движеща сила, създавайки организми, които са изключително яки, издръжливи и приспособими. В каквато и ниша да ги поставите, те ще намерят начин да я завладеят напълно.
— И доктор Хес е експериментирал с такъв генетичен код, така ли? — попита Грей.
„Нищо чудно, че творението му се оказва толкова трудно за убиване.“
— Предупредих го да не работи в тази посока или поне да прави експериментите си тук, но той не ме послуша.
— Какво се е опитвал да направи?
— Кендъл смяташе, че може да овладее най-добрите характеристики на КНК и да я вкара в обвивка, която може да се използва за ваксиниране на застрашените видове — или може би на всички видове, за да ги направи по-издръжливи и приспособими, така че да оцелеят срещу глобалните сили, водещи ни към това шесто измиране.
— И това вграждане на КНК в нашата ДНК наистина ли е възможно?
— Да. В лабораториите, работещи с КНК, вече е доказано, че ксенобиологичните продукти могат да заместят почти всеки жив организъм. Така че да, теоретично е способно. Но има и огромен риск.
На Грей му бе достатъчно само да погледне дивия свят под гондолата, за да разбере тази истина.
— Професоре, казахте също, че имате теория как може да е започнал животът тук.
Харингтън кимна.
— На този етап е само предположение. Ако имах повече време, може би щях да успея да го направя по-обосновано.
— Каква е теорията ви?
— Помните ли как споменах, че тази пещерна система вероятно обхваща по-голямата част от континента?
— Чрез свързана система от реки, езера и ледени тунели.
— Недейте да говорите с такова съмнение. Макар че на повърхността Антарктида е замръзнала и на пръв поглед не се променя, на километри под леда тя е топла и влажна, с блата и мочурища, останали скрити в продължение на хилядолетия от света. Вземете например езерото Восток. То е голямо като някое от вашите Големи езера и два пъти по-дълбоко — и е останало изолирано петнайсет милиона години. Не забравяйте и геотермичната активност под леда. Знаете ли, че един мой колега, глациолог от Британската академия на науките, откри активен вулкан на почти километър под леда на Западна Антарктида с данни за течаща лава? Ето колко странно и чудно е истинското лице на този континент.
— Ако пещерната система наистина минава през целия континент, как това обяснява произхода на тази екосистема?
— Ако екстраполирате онова, което сме открили досега, най-общо тези тунели, изглежда, вървят към огромен кратер от другата страна на Източна Антарктида, в район, известен като Земя Уилкс. Той беше открит през 2006 година и диаметърът му е четиристотин и осемдесет километра. За да се получи кратер с подобни размери, Земята е трябвало да бъде ударена от метеорит, три пъти по-голям от онзи, който е унищожил динозаврите. Някои смятат, че този сблъсък може да е предизвикал третото масово измиране на Земята — измирането между перм и триас, довело до изчезването на почти целия морски живот и две трети от земния.
— Добре, но защо това е толкова важно?
— Първо, въпросният сблъсък може да е довел до образуването на тази пещерна система. После, с измирането на повечето видове, някое зърно на КНК може да е пуснало корени в тази празна ниша и да я е запълнило, оставайки в пълна изолация. Но този сценарий предлага и друга интригуваща възможност.
— Каква?
За изненада на Грей отговорът дойде от Джейсън.
— Панспермия.
Харингтън се усмихна.
— Много добре.
Грей беше запознат с теорията за панспермията, според която животът може да е бил донесен на Земята от метеорит, долетял отдалеч, за да засее този свят.
— Не забравяйте, че е нужна яка и издръжлива молекула, която да оцелее при дългото пътуване в космоса — напомни Харингтън.
— Като КНК — каза Грей.
— Именно. Но както споменах, това е само предположение. Макар и доста интригуващо. Възможно ли е тази биосфера в сянка да ни дава възможност да надникнем към някакъв друг свят, или най-малкото ни показва алтернативен генетичен път към живота?