— Недокоснати от нашата цивилизация — уточни Магьосника.
— Магьоснико — прошепна Зоуи, — какво ще стане сега?
Магьосника хвърли поглед към децата, за да се увери, че не ги слушат, и каза:
— Отиваме към смъртта си, Зоуи. Единственият въпрос е колко дълго ще ни оставят живи, преди да ни изядат крайник по крайник.
Пазачите им ги сбутаха да вървят напред и да не приказват.
Тръгнаха по тъмното дефиле, минаха през различи укрепления и се озоваха в по-широко пространство, осветено от пламтящи огньове.
— Господи… — ахна Магьосника, взрян невярващо в царството на неета.
Намираха се на място, където тяхното дефиле се събираше с друго, по-малко — двете се свързваха под прав ъгъл между трите изгаснали вулкана. В следващия момент се озоваха на много по-широко място.
В центъра на древно село, изградено между стените на двете съединени дефилета, се простираше широко езеро.
Самото село бе невероятно.
Стените на двете дефилета бяха осеяни с десетки каменни домове, някои на замайваща височина. Размерите покриваха спектъра от малки къщурки до висока кула, издигаща се от водите на самото езеро.
До по-високо разположените жилища се стигаше по стълби, а по-тясното дефиле отляво бе опасано с висящи във въздуха въжени мостове, които свързваха жилищата.
Зоуи бе поразена от уменията на тези хора да строят мостове: въжените, които гледаха сега, скритите каменни, по които бяха дошли дотук след портала, дори видя и няколко подвижни моста, по които се стигаше до кулата в езерото.
— Магьоснико — каза тя, — тези хора…
— Не, те не са построили всичко това — предугади той въпроса й. — Те само са се нанесли. Също като ацтеките направили с Теотихуакан11.
— Кой тогава е строителят?
— Предполагам, същата цивилизация, създала Машината. Но виж това…
Бяха стъпили на главния площад и Магьосника Гледаше надясно, над езерото.
Зоуи се обърна.
— Какво е това?!
От другата страна на езерото се издигаше невероятно съоръжение.
Беше огромно и буквално издялано от конуса на изгасналия вулкан, намиращ се в отсрещния край на дефилето.
Приличаше на стадион, по-точно на голяма кръгла арена. В нея се виждаха концентрични стени с проходи в тях и всичко това наподобяваше лабиринт. В самия център на кръглия лабиринт подобно на игла в центъра на слънчев часовник се издигаше много тънко и много високо каменно стълбище, достигащо до височина поне десет етажа.
Стотиците стъпала бяха достатъчно широки, за да мине по тях един човек, но перила нямаше. Стълбището стигаше до нисък трапецовиден отвор, издълбан в стената на отсрещната страна на лабиринта.
Предизвикателството бе очевидно: по стълбището можеше да се качи само онзи, който стигнеше до центъра на лабиринта.
Зоуи забеляза още нещо интересно: в центъра на езерото — и в центъра на всичко — имаше малък триъгълен остров, който сякаш бе фокусът на цялото това населено място.
А на острова се издигаше нещо подобно на бронзов триножник, който наподобяваше древен уред за измерване на наклон.
А на пиедестал до „уреда“, издигнат така, че да се вижда от всички жители, лежаха два много свещени предмета:
Стълб от непрозрачно стъкло и красиво кристално кълбо.
Магьосника ги видя и дъхът му секна.
— Вторият Стълб и Прорицателският камък.
Не можаха дълго да гледат всичко това, защото пазачите им ги отведоха до дълбока полукръгла яма в центъра на главния площад. В ямата имаше две квадратни гранитни платформи, издигащи се на шест метра над калното дъно.
А в калта лежаха два грамадни крокодила и ги гледаха с немигащи очи.
Два подвижни моста изтрополиха по местата си и групата безцеремонно бе избутана на гранитните платформи: жените на едната, мъжете на другата. Платформите бяха на три метра от ръба и на два метра една от друга, така че бягството бе невъзможно. И по двете имаше следи от удари с бойни секири и петна от засъхнала кръв.
Подвижните мостове се вдигнаха.
Край платформите вече се събираше тълпа — любопитни жители на селото, всички без изключение с костни израстъци по лицата — и всички с интерес разглеждаха пленниците и оживено ги обсъждаха.
В един момент шепотът заглъхна и тълпата се раздели на две. Запалиха факли, явно за да осветят появата на „официалните“ лица.
Които бяха дванайсет, предвождани от огромен и невероятно тлъст субект, чиито одежди от кожи бяха накичени с оръжия, черепи и различни украшения. Сред оръжията на колана му Магьосника забеляза пищов от 19-и век.
11
Един от най-големите градове на Америка и столица на най-голямата империя, съществувала в доиспанския период. В разцвета на града (ок. I век) той бил населяван от 200 000 души. Ацтеките го откриват около 500 г. пр.н.е., но тогава той вече отдавна бил изоставен. И до момента е се знае коя цивилизация го е издигнала (ацтеките приписвали това на загадъчна раса на гигантите). — Б.пр.