Бързите планински притоци, изливали се някога в Яндзъ през зрелищни странични ждрела, вече също бяха усмирени от водата, която продължаваше да пълни язовира — някогашните високи над 120 метра водопада сега едва разклащаха от 30 метра водите в основата на скалите.
Малките села с каменностенни къщи по бреговете на тези малки реки — още тогава намиращи се твърде далеч от погледа на останалия свят — вече бяха напълно изчезнали за историята.
Но не и за Магьосника.
В една частично запълнена клисура, врязана дълбоко в планината на север от Яндзъ, той бе открил изолирана планинска махала, построена във високата част на склона, и в нея — вход за тази система пещери.
Махалата бе древна и както можеше да се очаква, примитивна — само няколко къщи, иззидани от камъни с неправилна форма и с наклонени сламени покриви. Беше изоставена пред триста години и местните смятаха, че е обитавана от духове.
Сега, благодарение на ултрамодерната язовирна стена на сто и петдесет километра от това място, изоставената махала вече бе залята почти до коляно.
Входът към пещерната система не се охраняваше от капани и не бе защитен от сложен портал. Ако нещо можеше да обясни как е останал тайна в продължение на над две хилядолетия, това бе именно неговата невзрачност.
Магьосника намери входа във вътрешността на малка каменна хижа, опряла гръб в скалата. В тази непривличаща погледа малка хижа, обитавана някога от великия китайски философ Лао Дзъ — основателя на даоизма и учител на самия Конфуций, — имаше каменен кладенец, чийто отвор бе иззидан с тухлен перваз.
А в дъното на кладенеца, скрит под слой воняща черна вода, имаше фалшив под, под който бе входът за тази великолепна пещера.
Магьосника се залови за работа.
Извади от раницата си лаптоп Asus, свърза към него цифрова камера с висока разделителна способност и започна да натиска бутона, правеше снимки на стените на камерата.
Докато камерата снемаше изображенията, на екрана на лаптопа светкавично протичаха сложни обработки.
Извършваше ги програма за превод, използваща база данни, която Магьосника попълваше от години. В нея се намираха записи за хиляди древни символи от много страни и култури, заедно с общоприетия им превод. Програмата можеше да извършва „размити“ преводи — нещо от рода на най-добро предположение за символи с нееднозначен смисъл.
Всеки път, когато цифровата камера уловеше някакъв символ, той се сканираше от компютъра и за него се предлагаше превод. Например:
ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕВОД НА ЕЛЕМЕНТА:
ши тоу (камък) си (храм)
ПРЕВОД НА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТТА:
„Каменният храм“
РАЗМИТИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРЕВОД:
„Каменната пагода“, „Каменният храм на тъмното слънце“,
„Стоунхендж“ (съответствие със запис ER:46–2B)
Сред другите йероглифи и релефи по стената компютърът намери и най-знаменитото философско откритие на Лао Дзъ, тайджиту:
Преводът на компютъра беше:
Тайджиту, вж. Тао те чин, известно в западната култура като „Ин-Ян“. Общоприет символ за дуалността на всички неща: всяко нещо съдържа малка част от своята противоположност, напр. в злото има малко добро и в доброто има малко зло.
В други случаи компютърът не можеше да намери вече установено съответствие:
НЯМА СЪОТВЕТСТВИЕ
ПРЕВОД НА ПОСЛ.: НЕИЗВЕСТЕН
СЪЗДАДЕН Е НОВ ФАЙЛ
В тези случаи компютърът създаваше нов файл и го добавяше към базата данни, така че ако символът се срещнеше пак, в базата данни да има препратка към него.
Но какъвто и да бе случаят, компютърът на Магьосника тихо бръмчеше и гладно поглъщаше изображенията.
След около три минути сканиране един от преводите привлече вниманието на Магьосника. Гласеше:
ПЪРВИЯТ СТЪЛБ# ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВЛОЖЕН
ТОЧНО СТО ДНИ ПРЕДИ ЗАВРЪЩАНЕТО.
НАГРАДАТА Е ЗНАНИЕ##.
НЕЕДНОЗНАЧНИ ТЕРМИНИ:
# „пръчка“, „диамантено блокче“
## „мъдрост“
— „Първият Стълб“ — прошепна Магьосника. — О, господи…
След десетина минути — Магьосника продължаваше да въвежда все нови и нови снимки в компютъра — в пещерата се спусна втори човек.
Това бе Танака — Танка: здраво сложен японски професор от Токийския университет, научен партньор на Магьосника в този проект и стар приятел. С изразителни кафяви очи; симпатично овално лице и снопчета сива коса по слепоочията, Танка бе олицетворение на мечтания професор за всеки студент по история.