Почти в момента, когато слязоха на брега, втора пратка с парашут леко се приземи в пустинята на няколкостин метра от тях.
Пратката беше компактен джип „Ланд Роувър Фриландър“ със задвижване на четирите колела — подарък на „Халикарнас“ от британците на остров Мортимър, — олекотена конструкция, но за сметка на това модифицирана за военно предназначение.
А зад волана бе Стреч.
— Да ви хвърля донякъде, а? — ухили се той.
Гумите на фриландъра изсвистяха и малкият джип с висока проходимост буквално полетя напред.
Джак седеше до Стреч, който караше съсредоточено. Отзад се бяха натъпкали Астро, Алби, Мечо Пух и Зоуи: едва си бяха намерили място в купчината огнестрелно оръжие, сред което имаше дори установка за изстрелване на ракети „Предатор“.
Джак отново опита радиото:
— Ятаган! Лешояд! Обадете се! — Но отговор нямаше.
Двамата трябваше да покриват кея, но Магьосника не ги бе споменал в разказа си за атаката на камикадзетата. Отсъствието им без никакво обяснение беше доста подозрително.
Малкият фриландър подскачаше през пустинята и оставяше зад себе си прашен облак. Летяха към асфалтираната магистрала, водеща на юг.
Още преди да излязат на магистралата, видяха разгръщащото се преследване: самотният бял събърбън на Магьосника фучеше пред конвоя на египетската армия от автобуси, джипове, камиони и хамъри.
— Най-малкото, което сме длъжни да постигнем — каза Джак на Стреч, — е да спасим заредения Стълб. Знанието на него е… безценно.
— Не трябва ли да спасим и себе си? — възрази Стреч.
— Единствено важна е Лили. Всички останали сме… на второ място. Нашето измъкване може и да не се получи, но нейното е задължително. Тя е по-важна от всеки от нас. — И той погледна косо Стреч. — От всички нас. Съжалявам, приятел.
— Е… хубаво е човек да има реална представа за собствената си ценност.
Джак посочи с брадичка сцената пред очите им.
— Виждаш ли последния автобус в конвоя… онзи, дето едва се влачи зад всички останали?
— Да…
— Искам го.
Магьосника караше като обезумял.
Стискаше волана на откраднатия събърбън с такава сала, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели. Очите му скачаха върху три неща: пътя напред, конвоя преследвачи и седалката до него: на нея Лили, с отворени очи и кървави следи от одрасквания по лицето, безпомощно се люшкаше при всяка неравност по пътя.
Преследвачите вече го наближаваха, виждаше го в огледалото. Два наистина застрашително изглеждащи хамъра с картечни гнезда в задната част се канеха да минат от двете му страни.
— Скай Монстър! — извика Магьосника в микрофона. — Къде си?
— Тук!
Буууум!
Без никакво предупреждение огромният черен търбух на „Халикарнас“ прелетя ниско над колата на Магьосника и кацна на магистралата пред него. Вратата на задния люк се смъкна като товарна рампа точно пред събърбъна.
— Окей… ще забавя малко! Хайде, качвай се! — ненужно обясни Скай Монстър.
Големият 747 се носеше начело на колоната по магистралата със 130 километра в час, крилете му излизаха далеч извън прашните банкети.
Магьосника натисна газта.
Колата скочи напред към зейналата в тялото на чудовището дупка.
В този момент двата хамъра откриха огън.
Куршумите изхвърлиха искри от корпуса на събърбъна и бронирания фюзелаж на самолета, дори от вътрешността на товарния отсек.
Задното и страничните стъкла на събърбъна се пръснаха на парчета. Магьосника се сниши в седалката, но не изпусна от поглед рампата на „Халикарнас“.
Събърбънът се заклати, приплъзна, но запази посоката си и с последно изцеждане на цялата мощност на мотора Магьосника го качи на рампата, образувана от задния капак, влетя в огромното помещение на товарния отсек и се понесе към предната преградна стена.
Настъпи спирачката и закова пред нея.
— Господи, аз ли го направих?! — възкликна.
— Божичко, Магьоснико, направи го! — обади се по радиото Скай Монстър. — Бях убеден, че си поне на метър встрани. Добро шофиране, Фанджо9…
Магьосника се обърна, за да види как е Лили, и видя, че е отворила безсилно очи.
— Добро утро, малката…
Думите му бяха прекъснати от силен тласък отзад — един от египетските хамъри се бе осмелил да се качи по рампата след тях!
Магьосника залитна напред.
В следващия момент сработиха инстинктите му.
Той включи на задна скорост и натисна педала на газта.
Събърбънът скочи назад, блъсна хамъра и го изтласка надолу по рампата и извън самолета под жаркото слънце. Тежката машина падна на пътя, спирачките й блокираха, тя поднесе рязко и започна да се извърта странично. Следващите две машини успяха да я избегнат, но третата — камион — я блъсна и това беше краят и на двете.
9
Хуан Фанджо (1911–55) — легендарен пилот от Формула 1, който от 52 старта има 24 победи и 5 световни титли (за сравнение подобрилият рекорда му Шумахер има 250 старта, 91 победи и 7 световни титли). — Б.пр.