„Не тук, разбира ce. Някъде на спокойствие.“
Учителя си спомни табелката, която беше видял на идване към абатството. Идеалното място да ги примами. Въпросът беше само… какво да използва за примамка.
98
Лангдън и Софи бавно се приближаваха по северната пътека, като се движеха в сенките зад дебелите колони, които я разделяха от открития наос. Въпреки че бяха изминали повече от половината му дължина, все още не виждаха разположената в ниша гробница на Нютон.
— Там поне няма никой — прошепна Софи.
Робърт облекчено кимна. Цялата част от наоса около гроба на Нютон пустееше.
— Аз ще отида пръв — каза той. — Ти остани скрита, в случай че някой…
Младата жена вече беше излязла от сенките и прекосяваше откритото пространство.
— … наблюдава — въздъхна Лангдън и забърза след нея.
Мълчаливо пресякоха църковния кораб по диагонал и гробницата най-после се появи пред тях — черен мраморен саркофаг… лежаща статуя на Нютон… две крилати момченца… голяма пирамида… и огромно кълбо.
— Ти знаеше ли за това? — сепнато попита Софи. Също изненадан, Робърт поклати глава.
— Като че ли по кълбото са изваяни съзвездия — прибави тя.
Когато наближиха нишата, сърцето на Лангдън се сви. Гробницата на Нютон беше осеяна с кълба — звезди, комети, планети. „Кълбото там го няма…“ Все едно да търсиш липсващ стрък трева на игрище за голф.
— Астрономически тела — загрижено рече Софи. — При това много.
Професорът се намръщи. Единствената връзка между планетите и Граала, за която се сещаше, бе Венера86, а на път за „Темпъл“ той вече беше опитал с тази парола.
Софи бързо тръгна към саркофага, но Лангдън изостана няколко крачки, за да вижда какво става наоколо.
— „Божественост“ — наклонила глава, започна да чете тя заглавията на книгите, върху които се облягаше Нютон. — „Хронология“. „Оптика“. „Philosophiae Naturalis Principia Mathematica“? — Криптографката ce обърна към него. — Да ти говори нещо?
Робърт се приближи и се замисли.
— Доколкото си спомням, „Principia, Mathematica“ имаше нещо общо с притеглянето на планетите… които са кълба, естествено, но това ми се струва доста изсмукано от пръстите.
— Ами зодиакалните знаци? — Тя посочи съзвездията по сферата. — Нали говореше за Риби и Водолей?
„Краят на дните“ — помисли си Лангдън.
— Твърди се, че краят на Риби и началото на Водолей били историческият момент, в който Орденът на Сион се готвел да разкрие документите от Сангреала на света. — „Само че хилядолетието дойде без инциденти и историците нямат представа кога ще бъде разкрита истината.“
— Плановете на Ордена може да са свързани с последните думи — каза Софи.
„За плод в утроба ни мълви, за Роза, плът и род.“ Лангдън потръпна.
— Ти ми каза, че моментът, в който Орденът се готвел да разгласи истината за „Розата“ и нейната плодородна утроба, бил пряко свързан с разположението на планетите — които са кълба.
Забелязал материализиращите се бледи очертания на вероятна възможност, професорът утвърдително кимна. Въпреки това интуицията му подсказваше, че астрономията не е ключът. Всички предишни решения на великия магистър бяха притежавали красноречиво символично значение — Мона Лиза, Мадоната на скалите, СОФИЯ.
Такова красноречие определено липсваше в концепцията за планетните сфери и зодиака. До този момент Жак Сониер ги бе водил към Граала само с грижливо съставени шифри и Лангдън смяташе, че последната парола — тези пет букви, които щяха да отключат най-голямата тайна на Ордена — не само ще е символично адекватна, но и кристално ясна. Ако приличаше на другите, щом го разкриеха, това решение щеше да е очевидно до болка.
— Погледни! — ахна Софи и го задърпа. По уплахата й Лангдън реши, че някой се приближава, но когато се обърна към нея, видя, че тя ужасено зяпа черния мраморен саркофаг. — Някой е бил тук — прошепна младата жена и посочи изпънатия десен крак на Нютон.
Отначало Робърт не разбра какъв е проблемът. Някакъв небрежен турист беше оставил въглен за отпечатване на надгробни плочи върху капака на саркофага. Той се пресегна да го вземе, ала когато се наведе, светлината падна върху полирания черен мрамор и професорът се вцепени. Внезапно видя защо се е уплашила Софи.
Върху капака на саркофага в краката на Нютон лъщеше едва забележим надпис с въглен:
Тибинг е при мен.
Минете през Катедралния съвет
и излезте през южния изход в обществената градина.