— Сър Робърт! — изрева иззад тях мощен глас. — Виждам, че пътуваш с девица.
Лангдън се изправи. Софи също скочи на крака. Гласът идваше от горния край на вито стълбище, което се издигаше към сенките на втория етаж. Там се движеше някаква фигура, все още само неясен силует.
— Добър вечер — провикна се Лангдън. — Сър Лий, позволи ми да ти представя Софи Нево.
— За мен е чест. — Тибинг най-после излезе на светло.
— Благодаря, че ни приехте — каза Софи. Мъжът вървеше с метални патерици и слизаше стъпало по стъпало. — Наясно сме, че е доста късно.
— Толкова е късно, мила моя, че чак е рано — засмя се той. — Vous n’est pas américaine?
Софи поклати глава.
— Parisienne.70
— Отлично говорите английски.
— Благодаря, учила съм в Роял Хелоуей.
— Това обяснява всичко. Може би Робърт ви е казал, че съм учил точно оттатък пътя, в Оксфорд. — Тибинг прати дяволита усмивка на Лангдън. — Естествено за всеки случай кандидатствах и в Харвард.
Домакинът им докуцука до тях. На Софи не й приличаше на рицар повече от сър Елтън Джон. Набит и румен, сър Лий Тибинг имаше рошава рижа коса и весели кафяви очи, които сякаш искряха. Носеше широка копринена риза и мека жилетка. Въпреки алуминиевите патерици, се държеше с достойнство, което изглеждаше по-скоро вторичен продукт на благородно наследство, отколкото на съзнателно усилие.
Тибинг протегна ръка на професора.
— Измършавял си, Робърт.
Лангдън се ухили.
— Ти пък си понапълнял.
Англичанинът весело се засмя и се потупа по шкембето.
— Признавам. Напоследък единствените ми плътски удоволствия са кулинарни. — Той се обърна към Софи, изящно хвана ръката й, леко наклони глава, дъхна върху пръстите й и извърна очи; — Милейди.
Софи погледна към Лангдън, неуверена дали се е върнала в миналото, или е попаднала в лудница. Икономът, който им бе отворил вратата, влезе с чаен сервиз и почна да сервира на масата пред камината.
— Това е Реми Легалудек, моят прислужник — представи го Тибинг.
Слабият французин сковано кимна и отново изчезна.
— Реми е от Лион — прошепна Тибинг, като че ли това беше фатална болест. — Но прави великолепни сосове.
Лангдън се засмя.
— Мислех, че си внасяш всичко от Англия.
— Божичко, не! Не бих пожелал британски готвач на никой друг освен на френските данъчни власти. — Той хвърли поглед към Софи. — Pardonnez-moi71, мадмоазел Нево. Уверявам ви, че антипатията ми към французите се отнася само за политиците и футболистите. Вашето правителство ми краде парите, а националният ви отбор наскоро ни унижи.
Софи спокойно му се усмихна.
Тибинг я погледна, после се обърна към Лангдън.
— Нещо се е случило. И двамата имате потресен вид.
Американецът кимна.
— Преживяхме интересна нощ, Лий.
— Несъмнено. Без предизвестие пристигате на прага ми посред нощ и говорите за Граала. Кажи ми, наистина ли се отнася за Граала, или просто си го използвал, защото знаеш, че това е единствената тема, заради която ще се надигна от леглото?
„По малко и от двете“ — помисли си Софи и си представи скрития под дивана криптекс.
— Лий — отвърна Лангдън. — Искаме да поговорим с теб за Ордена на Сион.
Тибинг заинтригувано повдигна гъстите си вежди.
— Пазителите. Значи наистина се отнася за Граала. Казваш, че си открил някаква информация, така ли? Нещо ново ли, Робърт?
— Може би. Не сме съвсем сигурни. Може би е по-добре първо да получим някои сведения от теб.
Тибинг насочи показалец към него.
— Все същият лукав американец. Танто за танто. Добре. На вашите услуги съм. Какво ви интересува?
Професорът въздъхна.
— Надявах се, че ще си така любезен да обясниш на госпожица Нево истинския характер на Светия Граал.
Тибинг се смая.
— Тя не знае ли?
Лангдън поклати глава.
Усмивката на лицето на домакина им стана почти неприлична.
— Значи наистина си ми довел девственица, Робърт.
Американецът малко сепнато се обърна към Софи и каза:
— Любителите на легендата за Граала наричат „девственик“ всеки, който никога не е чувал истинската история.
Тибинг с готовност се обърна към нея.
— Какво ви е известно, мила моя?
Тя набързо очерта онова, което вече й бе разказал Лангдън — Ордена на Сион, рицарите тамплиери, документите от Сангреала и Светия Граал, който според мнозина не бил чаша… а нещо много по-могъщо.
— Това ли е всичко? — Тибинг скандализирано погледна приятеля си. — Смятах те за джентълмен, Робърт. Ти си я лишил от кулминацията!
— Знам. Помислих си, че двамата с теб можем… — Лангдън очевидно реши, че неприличната метафора е отишла прекалено далеч.