Англичанинът вече бе вперил искрящия си поглед в Софи.
— Вие сте Граалова девственица. И повярвайте ми, никога няма да забравите първия път.
55
Седнала на дивана до Лангдън, Софи изпи чая си и изяде една кифличка. Това й подейства ободрително. С грейнало лице, сър Лий тромаво крачеше пред огъня и патериците му тракаха по пода.
— Светият Граал — с поучителен глас започна той. — Повечето хора ме питат само къде е. Боя се, че може би никога няма да отговоря на този въпрос. — Той се обърна и погледна Софи право в очите. — Обаче… много по-важният въпрос е какво представлява Светият Граал.
Тя усети нажежаващата се атмосфера на научно очакване.
— За да разберем напълно Граала, първо трябва да разберем Библията — продължи Тибинг. — Добре ли познавате Новия завет?
Младата жена сви рамене.
— Всъщност изобщо не го познавам. Отгледа ме човек, който боготвореше Леонардо да Винчи.
На лицето на англичанина се изписа едновременно сепнато и доволно изражение.
— Просветена душа. Отлично! Тогава трябва да знаете, че Леонардо е бил един от пазителите на тайната на Светия Граал. И е скрил податките в творбите си.
— Робърт спомена за това, да.
— Ами възгледите на да Винчи за Новия завет?
— Нямам представа.
Очите на Тибинг весело проблеснаха и той посочи библиотеката в отсрещния край на стаята.
— Ако обичаш, Робърт. На долната лавица. „La stôria di Leonardo“72.
Лангдън извади една голяма книга и я остави на масата. Тибинг я обърна към Софи, отвори тежката корица и прелисти на цитатите в края.
— От бележника на Леонардо с полемики и размисли. Мисля, че това ще ви се стори важно за разговора ни. — Той посочи един от цитатите.
Софи го прочете:
„Мнозина са търгували със заблуди и лъжливи чудеса, аблуждавайки глупавите тълпи.“ Леонардо да Винчи
— И това — посочи друг цитат англичанинът.
„Заблуждава ни ослепяващо невежество. О, окаяни смъртни, отворете си очите!“— Леонардо да Винчи
Софи потръпна.
— За Библията ли говори Леонардо?
Тибинг кимна.
— Отношението му към Библията е пряко свързано със Светия Граал. Всъщност да Винчи е нарисувал истинския Граал, който скоро ще ви покажа, но първо трябва да поговорим за Библията. — Той се усмихна. — А всичко, което трябва да знаете за Библията, е обобщено от великия доктор по канонично право Мартин Пърси. — Англичанинът се прокашля и каза: — „Библията не е пристигнала по факса от небето“.
— Моля?
— Библията е дело на човека, мила моя. Не на Бог. Библията не е паднала чудотворно от облаците. Човекът я е създал като исторически документ за бурни времена и тя се е развила в безчет преводи, добавки и ревизии. Никога не е съществувал окончателен вариант на тази книга.
— Ясно.
— Иисус Христос е историческа личност с поразително влияние, може би най-загадъчният и вдъхновяващ водач в историята. Като предсказания месия, Иисус съборил владетели, вдъхновил милиони и основал нови философии. Като потомък на цар Соломон и цар Давид, Иисус имал законно право на еврейския трон. Напълно разбираемо е, че животът му е бил документиран от хиляди негови привърженици. — Тибинг спря, за да изпие глътка чай, после остави чашата си върху камината. — За Новия завет били обсъдени над осемдесет евангелия, и все пак били избрани сравнително малко — тези на Матей, Марк, Лука и Йоан.
— Кой ги е избрал? — попита Софи.
— Аха! — ликуващо възкликна англичанинът. — Най-голямата ирония в християнската история! Каквато я познаваме днес, Библията е съставена от езическия римски император Константин Велики.
— Мислех, че Константин е бил християнин — каза Софи.
— Не — подсмихна се Тибинг. — Той през целия си живот останал езичник и бил кръстен едва на смъртния си одър, когато бил прекалено слаб, за да протестира. По негово време официалната религия на Рим бил култът към слънцето, култът към Sol Invictus или непобедимото слънце, и Константин бил негов първожрец. За негово нещастие, империята изпадала във все по-дълбок религиозен смут. Четири века след разпването на Иисус Христос неговите последователи прогресивно се умножавали. Християни и езичници започнали да воюват помежду си и конфликтът добил такива размери, че заплашвал да разцепи Рим на две. Константин решил, че трябва да направи нещо. През триста двайсет и пета година той се заел да обедини Рим с една обща религия. Християнството.
Софи беше изненадана.
— Защо езически император е избрал тъкмо християнството за официална религия?