Выбрать главу

Софи поклати глава.

— Съжалявам. Когато каза, че Светият Граал бил човек, аз си помислих, че говориш за действителна личност.

— И е точно така — потвърди Робърт.

— При това не коя да е жена — отново се намеси Тибинг и възбудено се изправи. — Жена, която носела със себе си толкова голяма тайна, че ако тя се разкриела, заплашвала да унищожи самите устои на християнството!

Софи вече нищо не разбираше.

— Тази жена известна историческа личност ли е?

— Абсолютно. — Англичанинът вдигна патерицата си и посочи към коридора. — И ако се преместим в кабинета, приятели, за мен ще е чест да ви покажа картината, на която я е нарисувал Леонардо.

Реми Легалудек стоеше пред телевизора в кухнята. По новините показваха снимки на мъж и жена… същите, на които току-що беше поднесъл чай.

57

Застанал до полицейските автомобили пред Депозитната цюрихска банка, лейтенант Коле се чудеше защо Фаш толкова се бави със заповедта за обиск. Банкерите очевидно криеха нещо. Твърдяха, че Лангдън и Нево били идвали и че ги били отпратили, тъй като нямали нужния банков код.

„Тогава защо не ни пускат вътре да поогледаме?“ Накрая мобилният му телефон иззвъня. Обаждаха се от командния пункт в Лувъра.

— Имаме ли заповед за обиск? — попита Коле.

— Оставете банката, господин лейтенант — отвърна агентът. — Току-що ни предадоха нова информация. Знаем точно къде се крият Лангдън и Нево.

Коле тежко седна върху капака на колата си.

— Шегуваш се.

— Имам адрес в предградията. Някъде край Версай.

— Капитан Фаш знае ли?

— Още не. В момента води важен телефонен разговор.

— Веднага тръгвам. Кажи му да ми се обади в колата. — Коле взе адреса и се метна зад волана. Докато се отдалечаваше от банката, се сети, че е забравил да попита кой е съобщил местонахождението на Лангдън. Не че имаше значение. Сега имаше възможност да изкупи скептицизма и предишните си гафове. Предстоеше му да направи най-важния арест в цялата си кариера.

Лейтенантът се свърза по радиостанцията с петте автомобила, които го придружаваха.

— Без сирени, момчета. Лангдън не може да знае, че идваме.

На четиридесет и осем километра оттам едно черно ауди отби от провинциалното шосе. Сила слезе и погледна през оградата от ковано желязо в огрения от луната склон към далечното шато. Всички прозорци на долния етаж светеха. „Странно за този час — помисли си албиносът и се усмихна. Информацията на Учителя очевидно беше точна. — Няма да си тръгна оттук без ключовия камък — закле се той. — Няма да проваля епископа и Учителя.“

Провери пълнителя на глока, провря го през решетките и го пусна върху обраслата с мъх земя. После се хвана за горния край на оградата, набра се и прескочи оттатък. Без да обръща внимание на пронизалата го болка от кожения ремък на бедрото му, вдигна оръжието и се заизкачва по тревистия склон.

58

Софи никога не бе виждала кабинет като този на Тибинг. Шест-седем пъти по-голям и от най-луксозните офиси, огромният cabinet de travail73 на рицаря напомняше на странна смесица между научна лаборатория, архив и битпазар. Осветен от три полилея, настланият с плочи под беше осеян с островчета от работни маси, отрупани с книги, произведения на изкуството, артефакти и изненадващо количество електронна техника — компютри, проектори, микроскопи, ксерокси и скенери.

— Това беше балната зала — малко притеснено поясни Тибинг. — Не ми се случва често да танцувам.

На Софи започваше да й се струва, че тази нощ се е превърнала в някаква зона на здрача, в която нищо не е такова, каквото очаква.

— Нима всичко това ви е нужно за работата?

— Откриването на истината е любовта на моя живот — отвърна Тибинг. — А Сангреалът е любимата ми наложница.

„Светият Граал е жена“ — каза си Софи. В главата й се преплитаха идеи, които сякаш нямаха никакъв смисъл.

— Нали казахте, че имате картина на жената, която твърдите, че е Светият Граал?

— Да, но не съм я обявил аз за Граала. Обявил я е самият Христос.

— Къде е картината? — попита Софи и плъзна поглед по стените.

— Хммм… — Тибинг се преструваше, че е забравил. — Светият Граал. Сангреалът. Потирът. — Той рязко се завъртя на пети и посочи отсрещната стена. Там висеше два и половина метрова репродукция на Тайната вечеря. — Ето я!

вернуться

73

Работен кабинет (фр.). — Б. пр.